Ковачница на мрак

Така и не можеше да проумее това отчаяно превъзнасяне на ценността на една личност над други, по-малко привилегировани същества. Сякаш всеки съзнателен ум беше някаква величествена цитадела, самопровъзгласила се ценност, чиято загуба разтърсваше света.

Вярно, нечии светове биваха разтърсени. Целувката на смъртта винаги бе нещо лично и студените устни не предлагаха утеха. Невиждащите очи имаха навика да гледат през тези, които дръзваха да се взрат в тях. Пейзажите губеха своя цвят и дъхът бе сух на езика. Но всички тези чувства само жилеха с подигравката си. Бяха ехото на внезапно отсъствие, стонът на загубата.

Животните изпитваха същата скръб. Беше го виждала многократно. Загубата беше универсална. Беше езикът на самия живот в края на краищата.

Не, не беше раздразнена. Беше разгневена и когато Тюлас отново хвана юздите, тя отсече с една само дума:

— Не.

Той се извърна рязко и я погледна.

— Освен ако не искате дълго да ходим пеш обратно.

След миг Кагамандра се отпусна в седлото примирен.

— Намерихме следата — продължи Шаренас. — Води обратно натам, откъдето дойдохме, макар че, вярно, не по същия маршрут. Лорд Тюлас, Калат Хустаин изпрати тези Стражи с двойна задача. Разбира се, трябва да открием каква е съдбата на Фарор Хенд. Но също така трябва да потвърдим разказа на капитан Финара Стоун. Можем да се върнем на това място на връщане и да проследим дирята ѝ. Но сега, след малко почивка, трябва да се отправим към брега — тук посоката е ясна. Запад.

— В такъв случай мисля да ви оставя — отвърна Тюлас.

Капитанът на отряда, нисък и набит мъж на средна възраст, казваше се Беред, се покашля сухо и каза:

— Най-добре да останем заедно, милорд. Тези земи са враждебни и въпреки целия ви кураж не можете да заявите, че ги познавате. Приехме скоростта, вярно, но с опасения. Сега трябва да яздим ходом и после да отдъхнем. Въздухът е мръсен и ще става само още по-зле.

— Тя е годеницата ми.

— Тя е наш другар. Приятел на всеки един от нас тук. Но имаме огромна вяра в способностите ѝ, лорд Тюлас. Все пак, ако е загинала, колкото и да бързаме, това няма с нищо да помогне на онова, което е останало от нея. Ще проследим дирята ѝ, но с очакването, че няма да ни доведе до ужасен край. Междувременно, точно както каза лейди Анкаду: трябва да се отправим към брега.

— Освен това — добави Шаренас — нима ще си откажете възможността да видите Витр, след като дойдохте толкова далече? Не искате ли да разберете целта на службата на Фарор Хенд в тази земя? Не е ли редно да видите с очите си заклетия ѝ враг? На ваше място бих го направила, макар и само за да почета паметта ѝ.

Той потръпна от последните ѝ думи, но не възрази.

Тюлас вече беше опитвал целувката на смъртта. Плещите му можеха да понесат бремето на една нова загуба. Шаренас видя как възвърна решимостта си, като човек, хвърлил на раменете си наметало от тръни, и видя също така нотката на задоволство, ако не и наслада от убожданията.

— Вярно казано, Шаренас Анкаду. Радвам се, че сте тук. — Безжизненият му поглед се измести към Беред и другите Стражи. — Вие също. Виждам напрежението във всеки от вас: това, че може да сте изгубили приятел. Ясно е, че годеницата ми е намерила достоен свят, в който да живее. Във всичко това, което вече направихте, вие я почетохте.

— Очакваме да се шегуваме без разкаяние в компанията ѝ след няколко дни, милорд — отвърна грубо Беред.

— Тогава водете вие, капитане, по тази смътна следа — каза Тюлас.

— Благодаря, милорд.

Шаренас и Тюлас изчакаха другите да тръгнат и подкараха един до друг след тях.

— Сигурно ме смятате за глупак — промърмори той.

— В любовните неща…

— Спестете си всичко това, Шаренас. Добре отгатвате крехкия ми ентусиазъм. Този годеж за мен е награда, а за Фарор Хенд — наказание. Между нас няма любов. Но аз ще ѝ дам облекчение по най-добрия възможен начин. Очакванията ми са нищожни и ще захвърля всички вериги много преди да сплетем ръце. Може спокойно да си взима каквито любовници ѝ харесат и да изживее дните си в редиците на Стражите. Няма да недоволствам срещу никое нейно решение.

— И все пак сте готов да дадете живота си в нейна защита.

Той я погледна рязко.

— Разбира се. Тя е моята годеница.

— Олеле — отвърна тя тихо. — Ти наистина си глупак, Тюлас.

— Какво имате предвид?