Ковачница на мрак

— Успокой обидената си душа и ще говорим искрено. Не, ще изчакам първо червенината да се изцеди от лицето ти. Слушай ме добре. Въпросът е не да умреш за годеницата си, а да живееш. Трябвало е да откажеш предложението, след като знаеш каквото знаеш — за себе си, за мечтите на една млада жена. Това, както казваш, е твоята награда и като такава е замислена като дар, отговарящ на благодарността. На свой ред домът Дурав е тежко пострадал във войните, почти до унищожение — и заради тези загуби бе предложен друг дар. Съответно Фарор Хенд нямаше никакъв избор. Трябваше да приеме в името на своята фамилия — трябваше да приеме всеки благороден съпруг, който ѝ предложат. И на свой ред, от нея се очакваше да роди наследници. — Изгледа го съсредоточено и след това продължи: — Възможно е да си мъртъв духом. От теб да е останало само плът и кости. Но ще свърши работа. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Защо решихте да ни придружите? В това издирване?

Тя направи гримаса.

— Признавам, че ме тласна жестоко любопитство. Но от теб е останало толкова малко, Тюлас, че играта омръзва. Боя се, че се оказах също толкова глупава като теб. Тъй че нека изгладим пясъците помежду ни и да започнем наново, ако приемеш това.

Кимването му беше разбираемо предпазливо.

Тя продължи.

— Ако приятелите са те изоставили, тогава аз ще бъда твоят приятел. Ако приятелството жили твърде много, кимни тогава на случайната ми усмивка, на срещнатия поглед. С мен можеш да говориш по всеки въпрос, а аз на свой ред се заклевам да пазя сигурно тайните ти.

— А твоите тайни, Шаренас Анкаду?

— Предимно користни, уви, признавам. Но ако ме попиташ, ще ги имаш в изобилие.

За нейна изненада на коравото като камък лице цъфна усмивка.

— Казват, че от тримата ти си най-умната.

— Сред само грима това едва ли е триумф на ума — изсумтя тя.

— Ще вземеш ли страната на Урусандер?

— Не губиш много време, Тюлас.

Тюлас издаде странен звук и отвърна:

— Времето? В изобилие то не е нищо повече от подготовка. В недостиг е всяко нужно действие. Трупаме богатство от време и въпреки това обожаваме да губим.

— Години прекара, подготвяйки се да умреш, Тюлас. Загуба? Несъмнено.

— Ще понеса раната от езика ти и ще забърша кръвта, която може да потече.

Тя се загледа напред в прашния сумрак. Още един ден бе отминал и бе дошъл часът на гаснещата светлина.

— Калат Хустаин беше стена, срещу която Хун Раал хвърляше аргументи. Камък след камък, валяха като дъжд и се пръскаха. Думите му бяха безсилни като прах. Беше възхитително.

— Илгаст Ренд беше мечка сред вълци, но вълците не го видяха.

— Знаеше ли каква бе целта му?

— Предположих. Той е консервативен човек и само става все по-твърд във възгледите си. Каквото е казал на Калат, било е всичката опора, която му трябваше, и както казваш ти: стените дори не трепнаха.

— Сестра ми и братовчед ми ще подкрепят Урусандер, макар и само за да уязвят Драконъс. По-добре съпруг, отколкото Консорт, щом тя ще ни управлява всички.

— Децата се вкопчват в един официален съюз, когато става дума за родителите им — каза Тюлас. — В природата им е да не харесват любовник на майка им, ако той е само това. Сред джелеките има обичай, когато са се превъплътили във вълчи облик, мъжките да изпадат в свирепа жажда за насилие и да избиват кутретата на съперниците си.

Шаренас помисли над това и се усмихна.

— Ние правим същото и го наричаме „война“.

— За нищо друго ли не служи?

Тя сви рамене.

— Формите и правилата само объркват онова, което по същество е просто и банално. Питаш ме на коя страна ще застана. Мислила съм над това и още не съм решила. А ти?

— Аз ще взема страната на мира.

— Кой сред нас би твърдял обратното?

— Мнозина говорят за мир, но сърцата им са зли и подли. Единствената им любов е насилието, избиването на врагове, а ако няма истински врагове, ще си ги измислят. Чудя се колко от тази омраза към Драконъс не произтича от долна завист?

— И аз съм се чудила същото — призна Шаренас.

Известно време продължиха да яздят мълчаливо. Толкова близо до невидимото още море Витр разяждащият въздух изгаряше гърлото и пареше очите. Подминаха труповете на избити вълци, по-скоро люспести, отколкото с козина, и макар да бяха минали едва няколко дни, кожата вече се разпадаше, щръкналите кости сякаш бяха сдъвкани от самия въздух.

Когато се стъмни съвсем, Беред извика да спрат. За Шаренас беше удивително, че Стражите бяха успели да проследят дирята толкова дълго. Капитанът слезе от коня и се върна при нея и Тюлас.

— Тук Финара Стоун е излязла от скалите откъм брега. Стъпвала е несигурно. Тук ще отдъхнем колкото можем в този мръсен въздух, а на разсъмване ще подходим към Витр. Лейди Шаренас, лорд Тюлас, ще дойдете ли при нас за вечеря?

Слънцето беше като рана в небето, отразено мътно в спокойната повърхност на морето Витр.

Стояха в редица на високия бряг, загледани надолу между разпръснатите нащърбени канари. Малко по-нагоре от самия бряг се беше проснал огромен безглав труп. Близо до него се виждаха разкъсаните останки на коня на Финара Стоун.