Къпиново вино

— Горкичкият ми — прошепна тя в ухото му. — Нали не си много разстроен?

Мисълта за това сякаш й допадаше. Джей поклати глава.

— Почакай ме в колата.

Кери се намръщи.

— Но, Джей…

— Само две минути, може ли?

Тъкмо навреме. Имаше чувството, че ще се пръсне, ако не излее чувствата си. Той се затича към мястото на някогашната градина и надникна през оградата. Отзад имаше отпадъци. Торби с домакински принадлежности, развалени хладилници, автомобилни гуми, щайги, палети, консервени кутии, връзки списания. Джей почувства как го напушва смях. Джо би се зарадвал. Това беше като сбъдната мечта. Купища отпадъци, разпилени по склона на хълма, сякаш захвърлени от случайни минувачи. Детска количка, пазарска чанта с колелца. Някогашна велосипедна рамка. Задната част на някогашния Поуг Хил беше превърната в бунище. С известно усилие Джей се повдигна на ръце и прескочи стената. Железопътният насип се виждаше долу в ниското, обрасъл с храсти и осеян с боклуци. В далечния край на оградата се виждаха рисунки на неизвестни художници. На слънцето блестяха парчета натрошено стъкло. От купчината боклуци стърчеше една здрава бутилка и на гърлото й се виждаше червена връвчица, избеляла от времето. Той веднага разбра, че е на Джо.

Как беше устояла на разрушението на къщата — Джей не можеше да си представи; още по-малко как бе останала непокътната след това. Със сигурност беше от бутилките на Джо. Цветната връвчица го доказваше, както и етикетът, на който още личеше надписът със ситен старателен почерк: „Специалитети“. Докато се спускаше надолу към моста, му се стори, че вижда и други неща на Джо, разпилени по насипа. Счупен часовник. Лопата. Няколко кофи и саксии, в които някога имаше растения. Сякаш някой беше застанал на върха на хълма и беше разхвърлял оттам цялата покъщнина на Джо. Джей си проправяше път през тъжните отломки, като се пазеше от парчетата стъкло. Имаше няколко броя на „Нешънъл Джиографик“ и парчета от кухненски стол. Накрая, малко по-нататък, той намери шкафа за семена със счупен крак и увиснала врата. Изведнъж го обзе заслепяващ гняв. Това беше сложно чувство, насочено колкото към него и глупавите му надежди, толкова и към Джо, защото беше позволил това да се случи, може би и към човека, застанал на върха на хълма и разпилял един старчески живот на бунището, сякаш беше непотребен боклук. По-лошото беше, че изпитваше страх, зловеща увереност, че е трябвало да се върне тук по-рано, че тук го е очаквало нещо, но той както винаги е закъснял.

Той продължи да се рови, докато Кери дойде да го търси. Беше изцапан, изкалян до колене. Носеше картонен кашон с шест бутилки, намерени на различни места по бунището и по чудо запазени.

„Специалитетите“.

58

Ланскене, лятото на 1999 година

Това беше. Джей веднага разбра, че си е отишъл. В това сбогуване имаше някаква окончателна категоричност, която не можеше да остане незабелязана. Сякаш с последната капка от виното си старецът бе изчезнал завинаги. Няколко дни Джей се бореше с тази увереност, казваше си, че Джо ще се върне, че не си е отишъл завинаги, че не би го изоставил повторно. Но живеца го нямаше. Къщата вече не миришеше на дим. Станцията със старите шлагери бе изчезнала и на същата честота се чуваше някакво местно радио, по което гърмяха модерни хитове. Джо не се виждаше вече никъде — нито край някой от разсадниците, нито зад бараката с инструментите, нито в овощната градина. Никой не седеше да го наблюдава, докато работеше на пишещата си машина, освен може би Роза, която понякога се промъкваше по стълбите, сгушваше се на леглото му и го гледаше. Виното беше просто вино, без специални ефекти. Този път Джей не изпитваше гняв. Вместо това го бе обзело чувство за неизбежност. Магията отново беше престанала да действа.

Измина една седмица. Дъждът започна да намалява, но продължаваше да сее разруха по пътя си. През повечето време Джей и Роза стояха затворени в къщата. Роза лесно си напираше развлечение. Занимаваше се с какво ли не. Седеше в новата си стая под стряхата и четеше или играеше скрабъл на пода, или ходеше на разходки из полето в дъжда заедно с Клопет. Понякога слушаше радио или правеше нещо от тесто в кухнята. Печеше малки твърди бисквитки във формата на цветя. Всяка вечер Мари идваше и правеше вечеря, като оставаше само да хапне и да поговори с Роза, след което се връщаше да работи. Генераторът беше поправен. Отводнителната система изискваше още работа, но след няколко дни щеше да бъде готова. Мари бе повикала Ру и още няколко работници от работилницата на Клермон да помагат. Но лозето все още беше наводнено до половината.

Джей не посрещаше много гости. Попот намина два пъти да донесе пощата и един сладкиш от Жозефин, но Роза беше зад къщата и остана незабелязана. Веднъж дойде Клермон с поредния камион джунджурии, но бързо си тръгна. Сега, когато най-лошото беше отминало, повечето хора в селото имаха достатъчно своя работа.