Край Бизоновото езеро

По време на гонитбата зареди. Изстрелите им го бяха осведомили, че неговата сребърна карабина е по-далекобойна от техните пушки. Те също зареждаха. Команчът спря животното си, прицели се и стреля. Предният се сгромоли. Соколово око препусна отново и зареди. Двамата останали го последваха. Поглеждайки постоянно назад, за да преценява разстоянието, той спря само на няколко крачки извън огневия им обсег.

Зад него изтрещя изстрел и още един — никой от двата не улучи. Соколово око обърна коня и препусна право към тях. Простреля единия, после улови пушката за цевта и нанесе на разминаване такъв ужасен удар отдолу нагоре по муцуната на коня на последния апач, че животното се изправи на задните си крака, прекатури се и погреба ездача под себе си.

Конят начаса скочи отново, но преди апачът да се изправи, команчът коленичи върху него и заби ножа си в гърдите му.

Съвсем сам, без да получи и най-малкото нараняване, Соколово око беше победил за десет минути петима апачи.

Взе скалповете им и ги закрепи към седлото си. Като се изправи, видя да идват към него двама ездачи с един товарен кон. Беше англичанинът със своя уестман.

Двамата го разпознаха и приближиха без колебание.

— Белите мъже са чули пушките да говорят и са дошли да видят кой стреля? — попита Соколово око.

— Така е — отвърна Уилсън, гледайки с удивление петте свежи скалпа.

— Пет кучета на апачите се бяха запътили към мястото, където се намираха моите бели братя. Аз им взех косите — изрази се простичко команчът.

Лордът зяпна широко с уста, улови златните очила с палеца и показалеца на ръката си и рече:

— Goddam59, един храбър тип, тип, почти като англичанин! После обърна коня си и препусна.

— Сър Уилям! — викна Уилсън.

— Мастър Уилсън!

— Трябва да благодарим!

— Не ме е грижа! Нашата сигурност и свързаните с нея благодарности според договора са ваша работа — отвърна чудакът, без изобщо да погледне назад.

— Команчът не се нуждае от благодарността на своите бели братя, той има нужда само от пушката си! — произнесе гордо Соколово око.

— Моят червен брат е голям воин и има добро сърце. Монтана ще разкаже на команчите от Бизоновия остров за храбростта на техния дързък брат!

Той му подаде ръка и последва англичанина. Конете на загиналите се пръснаха в далечината. Соколово око пое обратно по следата, която апачите бяха оставили. Той бързаше, защото беше изгубил много време, а трябваше да срещне шестимата индианци, преди те да са стигнали до Големия орел.

Скоро се озова на мястото, където единайсетимата се бяха разделили. Преброи отпечатъците и установи, че шестима са се насочили към Мъгливите планини. Оттук нататък земята бе камениста и следата на ловците бе трудна за откриване. Соколово око предположи, че шестимата са напредвали по-бавно от другите петима.

Това беше вярно и не след дълго команчът видя шестимата ездачи, които яздеха един след друг и обследваха земята. Никой от тях не намираше за нужно да се обърне поне веднъж да погледне назад.

Беше крайно време за действие, ако искаше да ги отклони от следите на ловците.

Соколово око сне пушката и пришпори коня. Полетя в галоп към тях и след минута се намираше в пушечния им обсег. Апачите чуха ударите от копитата зад себе си и се обърнаха. Соколово око нададе бойния вик на команчите. Спря коня, прицели се и куршумът събори първия враг от коня. Дръзкият индианец вече препускаше обратно по пътя, по който беше дошъл.

Яростни и изненадани викове се разнесоха зад него и апачите го последваха бързо.

Соколово око препускаше към Рио Хила, но щадеше силите на коня си. Апачите го настигаха, но без той да попада в обсега на пушките им. Намерението му беше те да сметнат, че животните им превъзхождат неговото. По този начин пришпорваше тяхното усърдие и ги отклоняваше от Мъгливите планини.

Стигнал до реката, той пришпори коня си. Следеше брега и стигна до мястото, където се бе намирал плаващият остров. От пръв поглед видя, че тук е имало битка. Многобройните отпечатъци от индиански мокасини го караха да се надява, че неговите собствени следи няма да бъдат открити лесно.

Вкара коня си във водата, вдигна високо пушката и рога с барут и заплува срещу преследвачите си по течението. Вярно, че беше достатъчно прикрит от крайбрежния храсталак, но въпреки това начинанието му беше безумно дръзко.

Чу ги да приближават, после профучаха в галоп покрай него и храстите. Соколово око изведе коня отново на брега и си проби път през гъсталака. Вдигна пушката… една-единствена секунда за целене… изстрелът проехтя и втори апач рухна от коня.

Четиримата измамени диваци обърнаха рязко конете и препуснаха по петите на Соколово око, без да удостоят и с един поглед загиналия.

След като зареди отново, Соколово око измери дистанцията между себе си и преследвачите. Беше подходяща за намерението му. Скочи от коня, който застина като някой зид, пристъпи зад него, използвайки тялото му за прикритие, и опря дулото на сребърната пушка във вдлъбнатината на седлото.

Апачите се стъписаха и обуздаха животните си.