Край Бизоновото езеро

— Соколово око не можа да види техния брой, тъй като тръгна към белите, а не към врага, когато видя следите на апачите.

— Ако ги нападнем неочаквано, вероятно ще трябва да броим по няколко неприятели на бял. С колцина би се заела ръката на Соколово око?

Команчът отметна платнището на входа и посочи коня си.

— Тези скалпове команчът взе сам за половин слънце! — отговори гордо.

Хасиендерото го погледна невярващо.

— Той казва истината — потвърди Уилсън.

— Тогава тази нощ ще ги нападнем. Нека Соколово око каже това на своите и да ни прати човек, който да ни отведе до враговете. Като ги притиснем между два огъня, те със сигурност ще бъдат унищожени.

Другите двама дадоха съгласието си. Соколово око обаче излезе вън на открито и огледа околността.

— Команчът няма да го стори — отговори, като се върна.

— Защо?

— Той ще улови чакалите, както бледоликите залавят конете на саваната — заяви, посочвайки корала. — Апачите ще разставят стражи, които ще забележат приближаването на бледоликите. Битката няма да ги изненада и те така ще се прикрият, че ще избият мнозина от белите.

— Това е вярно — съгласи се Диас. — Един индиански бивак трудно може да бъде нападнат незабелязано.

— Пък и когато слънцето залезе, апачите ще пратят съгледвачи към Бизоновото езеро.

— Тогава нека моят червен брат каже какво да правим!

— Команчът смята, че Ел Местисо ще дойде още по слънце, за да огледа лагера на бледоликите при Бизоновото езеро. Той ще го намери на мястото, опасано от оградата.

— А защо?

— Нека брат ми остави команча да говори. Той не бива да види Убиеца на индианци, Монтана и мъжа с четирите очи. Той ще реши да нападне мястото по време на утринния полъх…

— При това положение той ще ни унищожи — рече Диас. — Той няма да проникне през входа на корала, а ще предприеме атаката си от дърветата, които извисяват върхари околовръст ограждението.

— Убиеца на индианци е храбър воин, нека той прави каквото иска, но по-напред да чуе гласа на команча! Ел Местисо иска да отвлече красивата дъщеря на белите воини. Той няма да се съгласи да заговорят куршумите, които биха могли да я улучат, а ще проникне през портата на корала. Но вътре той няма да намери бледоликите, а само техните вигвами, и когато поиска да се върне, мястото ще бъде затворено и от дърветата ще загърмят пушките на бледоликите и команчите. Ако той види, че белите са сигурни, няма да се промъкне с краката на котката, а ще дойде до Бизоновото езеро с канутата си. Нека моите бели братя бързо пренесат своите вигвами в мястото, което те наричат корал, а красивата дъщеря на бивака нека седне пред колибата си, та разбойникът да я види и да изгуби мислите си!

Планът беше хитър и нямаше как да не дадат съгласието си. Обсъдиха го във всички подробности, после команчът препусна. След изтичането на половин час палатките с всички лагерни принадлежности се намираха в корала. Част от вакеросите изчезнаха — с тях и Диас.

По-трудно беше англичанинът да се склони да изиграе ролята си. Уилсън влезе в неговата палатка.

— Сър Уилям?

— Мастър Уилсън!

— Тази нощ ще бъдем нападнати от диваците!

— Не ме е грижа!

— Те може би ще ни убият!

— Не ме е грижа!

— Вас също, сър Уилям!

— Мен? — Той улови очилата си и се вторачи с широко зейнала уста и всички признаци на безкрайно удивление в събеседника си. — Goddam, мен не! Ами че вие тогава за какво сте?

Бръкна в джоба и извади омърсена и протрита хартия.

— Ето какво е вписано в договора: „Срещу споменатото възнаграждение горепосоченият мастър Уилсън има задължението да закриля и защитава сър Уилям от всички опасности на пътуването, посочени тук: индианци, пантери, ягуари, тигри, мечки от всякакъв вид и големина, гърмящи и други змии, алигатори, жажда, глад, наводнение, горски и саванен пожар.“ Чухте ли, мастър Уилсън?

— Да. Ама писано ли е нещо за бели и метиси?

— No. Не съм го отбелязал, защото те не биха ми донесли опасност.

— И въпреки това нападението ще бъде ръководено от един бял и един метис!

— Well, в такъв случай ще включим допълнително тези хора в договора!

— Няма начин.

— Тогава оседлавам и си тръгвам!

— И няма да се сдобиете с Бегача на прерията!

— Goddam, това е вярно! Мастър Уилсън!

— Сър Уилям!

— Ще останете ли, ако за тази нощ ви освободя от нашия договор?

— Аха, схващам какво искате!

— Какво?

— Вие отдавна имате мерак да нарисувате едно индианско сражение!

Хитрият янки много добре знаеше как да подхване своя човек.

— Ех, така си е! Значи ще останете, ако ви освободя?

— Ако се биете наравно с другите!

— Well, ще го сторя!

— Запишете тогава споразумението в моя екземпляр!

Той измъкна подобен лист, върху който англичанинът нанесе исканата забележка.

По-късно двама мъже се запромъкваха от Рио Хила към Бизоновото езеро през най-гъстата част на гората. Те стигнаха незабелязано, както си мислеха, окрайнината на гората и обследваха околността на езерото.

— По дяволите, ама че непредпазливец е тоя Пена! Чувал ли си някога, старо, да се разполага бивак в корал?