Край Тихия океан

— Защото… а… а, да не би Квимбо да има предвид същия джентълмен?

— Веднага ще разберем. Квимбо, с какво се занимаваше този менер Бонтверкер?

— Купува благороден камък и диамант — отвърна кафърът.

— Имаше ли жена?

— Не има жена. Квимбо също не има Митие. Затова той и Квимбо сами заедно.

— Но е имал брат, нали?

— Има брат в Тйелатяп, кой изведнъж умира. Мой господар пътува там с кораб за наследство и Квимбо пътува заедно.

— Така значи! Твоят менер е наследил брат си и затова е тръгнал с кораб за Ява. А после? Остана ли да живее там?

— Не, пътува пак къщи в Кейптаун.

— Кога?

— Останал четири месеца в Тйелатяп, взема тогава голям много пари от умрял брат и тръгва с Квимбо на кораб, за пътува дома.

— По-нататък! Обземат ме подозрения, но не са добри! Пътуването не е завършило щастливо, нали?

— Не. Квимбо и менер не дошъл дома.

— Защо?

— Щото изведнъж по вода много малайска лодка с разбойник, кои качва на кораб и убива капитан и всички моряк.

— Така си и мислех! Екипажът на кораба е бил избит. Какво стана с пътниците? Много ли бяха?

— Само хубав, добър Квимбо с менер. Разбойник занася съвсем всички неща от кораб на лодка и после изгаря кораб. Също взема Квимбо и менер на лодка.

— Къде се случи това?

— Квимбо не знае. Квимбо и менер скоро стига суша, къде стоял пленен при разбойник.

— Колко време?

— Много, много ден и много седмица. Квимбо не броил. Но то било много голям дълго време.

— А знаеш ли на кое място са ви държали в плен?

— Казва Ху-Ниао.

— Ху-Ниао? Пак си объркал нещо. Запомни ли правилно името?

— Хубав, добър, храбър Квимбо съм правилно.

— Хмм! Ху-Ниао са китайски думи и означават „тигър-птица“. Струва ми се твърде невероятно да са име на някакво селище. Да не е било остров?

— Съм не остров.

— Значи суша, континент?

— Съм не голяма суша.

— Нито остров, нито континент, така ли? Е, какво искаш да кажеш? Може би полуостров? Не беше ли остров, свързан с голяма суша?

— Ху-Ниао съм остров с път към суша.

— Значи правилно — полуостров. А знаеш ли към кой по-голям остров или към коя голяма суша се причислява?

— Квимбо не знам.

— Не си ли говорил за това с твоя менер? Вероятно той е знаел:

— Квимбо не давали говори с менер.

— Тогава си бил отделен от него, а?

— Вече него не вижда.

— Значи не знаеш дали е още жив?

— Менер съм не умрял. Менер живеят в Ху-Ниао. Разбойник дава него яде и пие.

— Не се ли лъжеш? Нали си бил отделен от него, тогава нищо не можеш да знаеш със сигурност.

— Квимбо знае сигурно, щото менер го казва още преди отделят от него. Менер трябва пишат писмо, защо разбойник иска има още повече пари.

— Аха! Закъде беше изпратено писмото?

— Тйелатяп.

— Сигурен ли си? Припомни си! Този въпрос е много важен!

— Менер казал на хубав Квимбо.

— Тогава несъмнено е важно. Значи ти го е казал преди още да сте били откарани на сушата, защото там са ви разделили. Ами ти какво прави по време на пленничеството си?

— Квимбо мързелува, докато трябва тръгне с кораб.

— Разбра ли от твоя менер до кого е изпратено писмото в Тйелатяп?

— Менер не казва.

— Ти успя ли да опознаеш полуострова Ху-Ниао?

— Квимбо не опознава. Беден Квимбо бил затворен, много затворен.

На езика ми бяха още безброй въпроси, но Рафли, който слушаше с видимо нарастващо вълнение, ме прекъсна:

— Чарли, остави вече намира твоя Квимбо! Не виждаш ли, че не може да ти даде сведения. Той си е просто… истински Квимбо.

— Но, сър, става въпрос за изключително важни неща. Непременно трябва да разбера къде…

— Къде се намира мистър Бонтверкер ли? — отново ме прекъсна той.

— Да.

— Никога няма да го разбереш от Квимбо!

— А от кого друг? Да познаваш някого, към когото бихме могли да се обърнем?

— Да. Пиратите.

— Pshaw! Няма да издадат нищо.

— Зависи как ще разговаряме с тях. Нека слезем долу и ги разпитаме! Само искам да те помоля да предоставиш разпита на мен.

— С най-голямо удоволствие, сър, с радост се отказвам от нещо, което смятам за безполезно.

— Значи мислиш, че няма да узная нищо от тези негодници?

— Да, тъй мисля.

— Имай предвид, че ги очаква сигурна смърт.

— Именно за това съм убеден, че няма да изкопчиш нищо от тях.

— Може би така ще облекчат съвестта си.

— Можеш да очакваш подобно нещо само от хора, които са християни. А ние сме изправени пред типове, които нямат нито религия, нито чувства, нито страх, нито надежда. Всичко им е безразлично, даже и смъртта.

— Но аз трябва непременно да науча нещо за този Бонтверкер. Убеден съм, че е същият, с когото се запознах.

— Разбира се, че е той.

— Ограбен от тези мерзавци, сега кисне пленен в някое затънтено място. Знаеш ли какво смятам да направя?

— Да го освободиш.

— Вярно! Но в такъв случай е нужно преди всичко да узная къде е той. Нали?

— Естествено.

— Точно това ще трябва да ми кажат сега пленниците.

— Трябва, но няма да ти кажат, предварително ти го заявявам. Все пак си опитай късмета!