Край Тихия океан

Очевидно доларът беше доказал на полицая, че не сме варвари. Той изпрати един от хората си за паланкините. После ние се качихме в тях и потеглихме през насъбралата се тълпа, последвани от всичките посетители заедно с кръчмаря и охранявани от пингите.

Откараха ни в куанг-куан.178

Това беше внушителна сграда, чиято лицева страна бе украсена с колони от дърво. В предния двор се мотаеха войници, облечени в съвършено същата униформа като нашите придружители. Там слязохме от паланкините и аз дадох на пинга още един долар. Лицето му просия и той ми каза:

— Вие не сте обикновени хора. Няма да ви затварям заедно с другите арестанти, а ще се погрижа да получите стаята за знатни личности.

Той ни предаде на един инг-па-дзунг179 като му пошепна няколко думи, които изглежда представляваха някаква препоръка. Човекът ни поведе нагоре по едно стълбище и скоро се озовахме в стая, която бе обзаведена твърде приятно и уютно с хубави килими и плетени мебели.

— Чакайте тук! — нареди ни младшият офицер. Той ни остави, но скоро се върна с чай. Естествено, Търнърстик забеляза, че човекът се стараеше да получи ком-ча и му пъхна в ръката един долар.

Той го прибра, подсмихвайки се хитро, и ни утеши:

— Не се страхувайте! Вярно, ча-юан е човек с голяма власт, но той обича справедливостта и среброто. А вие сте много учтиви хора и сигурно ще спечелите този съдебен процес.

С тези думи той си тръгна.

Беше се изразил съвсем ясно, толкова ясно, че за нас не оставаше никакво съмнение как би следвало да се държим. Споделих тези мисли с капитана.

— Тъй значи, този съдия много обичал справедливостта и среброто, което ще рече справедливост чрез сребро! Този човек няма да получи от мен и половин пени. Ти ще му дадеш ли нещо?

— Няма да види и пукнат грош.

— Впрочем, той изобщо не може да ни съди, защото това е работа на нашия консулски съд.

— Естествено, ще се опитам да му го обясня.

В този момент при нас влезе пингът, който ни беше арестувал.

— Вие сте невинни. Разпитах другите и всичко разкрих. Ей сега ще докладвам случая на ча-юан.

През една странична врата той влезе в стаята, където, изглежда, се намираше съдията. Чухме два гласа да разговарят. След известно време пингът се върна и ни каза да влезем.

Там заварихме един китаец, чиито безизразни и безхарактерни черти на лицето не будеха особено доверие. Поклонихме се. Той ни кимна снизходително и попита:

— Вие сте един йенг-ки-ли и един тао-дзъ. Кой е йенг-ки-ли?

— Ей този тук — отвърнах аз, посочвайки към капитана.

— Тогава ти си тао-дзъ, нали?

— Няма друга възможност.

— Ти говориш китайски, а той не, а?

— Така е.

— Това не ме учудва. Инг-ки-ли и йенг-ки-ли не си дават труд да научат някой чужд език. А тао-дзъ са разумни хора. Те учат много и не обичат да обиждат и натъжават другите люде. Аз ги обичам. Ти коя религия изповядваш?

— Аз съм киао-ю180 и се кланям на Небесния Отец.

— Добре правиш. Значи сме братя, понеже аз съм та-дзъ,181 а всички та-дзъ и китат182 също си имат тиън-чъ!183

— Да, Бог е създал човека добър, ала човекът станал непокорен.

— Същото го има и в нашето учение, понеже нашата религия е и ваша религия.

— Може би това не е съвсем така. Вярно, вашата религия казва: „Пън дзъ ту, син пън шан,“184 ала тя не учи как човекът би могъл отново да си възвърне изгубената святост.

— Но тя изобщо не е в състояние да го каже, защото човекът никога не може да си възвърне предишното съвършенство.

— Тъкмо заради това твоята религия не е и моя, понеже моята казва, че човек пак може да стане благочестив, свят и блажен.

— Казва ли го? Е, ами тогава това е мнението на твоята религия, а само заради едно мнение не бива да се отхвърля една цяла религия. „Сан киао, и киао“, навярно вече си чувал тези думи, а „пут тун киато тун ли“185 е съвсем същото.

— Не мога да не ти възразя. Най-голямото нещастие за човека е било, че е загубил своята святост и своето съвършенство. Признаваш ли го?

— Да.

— Тогава най-голямото щастие за него би било пак да си ги възвърне. Нали?

— Така е.

— Но твоята религия му отрича това щастие, а моята му го дава. Е, коя от двете е за предпочитане?

— Искаш да кажеш, че твоята религия е по-добра от моята, така ли? Не си учтив, а досега си мислех, че тао-дзъ са много учтиви хора. Но нека не се караме заради това. Ти казваш, че твоята религия е по-добра от моята, а аз също казвам, че моята религия е по-добра от твоята. Значи сме единодушни в мнението си — всеки смята едно и също за собствената си религия. Я ми кажи по-добре с какво се занимаваш!

— Аз съм моа-съ.186

— Моа-съ ли? И защо си дошъл в Тиън-сиа?187

— Защото искам да опозная тази страна и нейните жители.

— А защо искаш да ги опознаеш?

— За да мога да напиша книга за Тиън-сиа.

— Тогава сигурно си някой богат човек.

— Напротив — беден съм: Но трябва да ти кажа, че в моята страна се плаща на писателите, докато при вас всички моа-съ пишат без възнаграждение.

— Тогава вие тао-дзъ сте много загадъчни хора. Ами какъв е този йенг-ки-ли?

— Той е йанг-шой-пи.188

— Има ли кораб?

— Да. На котва е в пристанището на Хонконг.

— Защо е дошъл в Куанг-чой-фу?