Край Тихия океан

Освен вече споменатия чай и бадемовото мляко, за пиене получихме още сам-шоу,201 пак пресен чай, подсладена вода, а съвсем накрая и шампанско, което, макар да не беше истинско, бе твърде приятно за пиене.

Всичко това, наистина, бе такава вечеря, каквато не бяхме очаквали. Тя спечели пълното одобрение и на моя капитан Търнърстик, но разбира се, само с изключение на водните охлюви, които нашият домакин бе принуден да изяде сам.

Фрик беше особено доволен от домакина ни затова, защото китаецът прояви достатъчно такт и съобразителност да нареди да поставят на масата редом с китайските пръчици за хранене също и ножове, вилици и лъжици.

— Не е ли прекрасен човек този съдия? — попита ме той. — Отлично опознавам тук страната и хората. Имам само една-#единствена забележка, а именно че страшно са занемарили езика си. Говорят китайския така, както индианецът говори английски — нищо не им се разбира.

— Но аз как ги разбирам?

— Е, да, за мен това е цяла загадка.

При поднасянето на всяко блюдо ча-юан ми обясняваше от какво и как е приготвено и ме питаше дали ни е вкусно. Обясних му как се приготвят същите ястия в нашата родина и изобщо установих, че той беше един добре осведомен и любознателен човек. Накара ме да му разкажа за моите пътешествия. В географията и етнологията той бе по-начетен, отколкото обикновено се предполага за китайците. Накрая ми призна:

— Ти си видял и преживял толкова много, колкото не е описано във всичките наши кинг н шу,202 но в Шин-тан203 няма да се сблъскаш с нито едно подобно приключение. Тази страна и народът й са твърде трезви за такива неща.

— И въпреки това вече преживях едно приключение.

— Ще ми го разкажеш ли?

— Казваш, че тази страна била твърде трезва за приключения. Но помисли само за лунг-ийн и сам ще признаеш, че и тук има достатъчно възможности за изненадващи преживявания.

— Лунг-ийн ли? Ти вече натъкна ли се на някой от тези хора?

При този въпрос на лицето му се появи особен, бих казал дебнещ израз.

— Ами да.

— Кога?

— Вчера.

— И къде?

— По реката.

— Как стана това?

— Плениха ме заедно с моя приятел и ни отведоха в един куанг-ти-миао.

— И после ви пуснаха на свобода?

— Не беше доброволно. Принудихме ги.

— Невъзможно.

— Възможно е, защото нали ни виждаш пред себе си!

— Това е нещо съвсем необикновено! Никога досега лунг-ийн не са пускали пленниците си без откуп.

— Даже им отмъкнах една пленена холандка, която намерих в куанг-ти-миао.

— Какъв беше броят им?

— Около Трийсетина.

— Тогава си успял да ги принудиш не чрез груба сила, ами си си послужил с някакво друго средство. Все повече събуждаш моя интерес и моето съчувствие. Ще имаш ли добрината да ми кажеш името си?

— Тук ме наричат Куанг-си-та-съ. Той скочи на крака.

— Куанг-си-та-съ! Известна ли ти е една студия със заглавие „Ниан-иан-куи-дзъ“?

Бях слисан. Той знаеше моята разработка „История на дяволите на западните морета“.

— Да.

— А „Пън-дзао-и-ийн“?

— Да.

— М „Сио-тиан-ти“?

— Да.

— Ти ли си написал всички тези трудове?

— Аз.

— Сега знам много добре как си успял да избягаш от лунг-ийн. Знакът, който ти е дал Конг-ни, те е спасил от плен.

Слисването ми нарасна още повече. Попитах го:

— Познаваш ли Конг-ни?

— Познавам го. Ти си му спасил живота и той ми разказа всичко. Посети ме веднага при завръщането си в Куанг-чой-фу. Даде ми и да прочета твоите студии. Трябваше да ги прегледам, защото съм един от онези као-пан-съ,204 които имат задължението да проверяват и оценяват подобни трудове.

— А моите работи прегледани ли са вече?

— Да, от мен и от още един човек.

— Какъв ще е резултатът?

На лицето му се появи лека усмивка.

— Съвсем същият, който ти е предрекъл и Конг-ни. Неговият баща има голяма власт в империята, макар че получи позволение от императора да се оттегли на заслужена почивка. В нашата провинция той е най-върховният сред изпитващите и може да раздава въпросната степен без предварително допитване до ли-пу. От твоите разработки сигурно ще разбере, че ти си голям учен и ще те направи дзин-шъ,205 стига само да му се подчиняваш.

— Да му се подчинявам ли? В какъв смисъл?

— Той сам ще ти каже. После ще изпрати трудовете ти на ли-пу само колкото да ги погледнат, след което ще бъдат депозирани във вън-чанг-кун.206 Ти си чужденец, но изцяло от теб зависи дали ще станеш та-куънг-фу.207 После ще получиш голяма власт и няма да е необходимо да се връщаш в твоята страна, където ще си принуден да пишеш книги, за да не гладуваш.