Краят на мрака ((Нон-стоп))

Ловът бе станал за Гуина най-великото развлечение. Той я избавяше от Кабините, където на жените им бе забранено да напущат територията на племето. Освен това ловът я въодушевяваше. Тя не взимаше участие в самото убийство, просто се промъкваше като сянка след Къмплейн, проследявайки зверовете, живеещи в пущинака. Независимо от разширяващото се отглеждане на домашни животни и падането на цените на дивеча, Кабините не бяха в състояние да задоволят все по-нарастващото търсене на месо. Племето непрекъснато се намираше на ръба на кризата. То бе възникнало преди две поколения, основано от дядото на Грийн, и още известно време не можеше да се самообезпечава. Всъщност всяко събитие или обстоятелство, способно сериозно да измени обстановката, би могло да доведе до това, че много хора биха тръгнали да си търсят щастието сред други племена.

Отначало Къмплейн и Гуина вървяха по пътеката, започваща веднага след барикадата, но после навлязоха в пущинака.

Няколкото ловци, които срещнаха по пътя си, мълчаливо изчезваха в листака и сега ги заобикаляше самотата — шумолящото безлюдие на джунглата.

Къмплейн водеше Гуина нагоре по тесния проход, пробивайки гъсталака и стараейки се да оставя колкото се може по-малко следи.

Горе се спряха и Гуина започна неспокойно да наднича през рамото му.

Всяко водорасло се стремеше към светлината с огромна жажда за живот, сплитайки със съседите си гъста мрежа над главите им. По тази причина осветлението бе доста слабо и по-скоро възбуждаше въображението, а не помагаше на зрението. Това се допълваше от мухите и множеството малки насекоми, които като лек дим се виеха край растенията. Полезрението бе така силно ограничено, че заобикалящото ги дори на една ръка разстояние изглеждаше нереално.

Но този път нямаше никакво съмнение: внимателно ги оглеждаше някакъв мъж с малки очички и матовобяло лице. Намираше се само на три крачки пред тях, но сред листака почти не се забелязваше. Гърдите му, широки и мускулести, бяха голи, а цялото му облекло се състоеше само от шорти. Къмплейн и Гуина спряха изненадани, но стана така, че колкото повече се вглеждаха в непознатия, толкова по-ясно ставаше всичко наоколо, с изключение на това, че там наистина имаше мъж. Неочаквано той изчезна.

— Това дух ли беше? — Гуина трепна.

Като стисна в ръката си парализатора, Къмплейн тръгна напред. Той бе вече почти уверен, че това бе само илюзия, възникнала от играта на сенките — такова усещане предизвикваше скоростта, с която наблюдаващият ги изчезна.

Миг по-късно от него не остана и следа, с изключение на няколкото смачкани растения на мястото, където бе стоял.

— Да не отиваме нататък — нервно зашепна Гуина. — Това е или Носар, или Чужд.

— Не изглупявай — отвърна Къмплейн — Добре знаеш, че в гъсталаците понякога се срещат диви хора, обхванати от безумие и живеещи сами, като зверовете. Той няма да ни причини никакво зло, а ако бе искал да ни застреля, отдавна би го направил.

Независимо от тези думи студени тръпки минаха по кожата му, когато си помисли, че скитникът може в този миг да ги следи, подготвяйки неминуемата им гибел.

— Но той имаше такова бяло лице… — възрази Гуина.

Той рязко се обърна, хвана я за ръка и така тръгнаха напред. Колкото по-бързо изчезнат от това място, толкова по-добре.

Те бързо пресякоха пътеката на дивите свине и завиха в страничния коридор. Тук Къмплейн се прилепи с гръб към стената и накара Гуина да направи същото.

— Слушай внимателно и гледай не идва ли някой след нас — прошепна той.

Водораслите шумоляха, безбройните мухи бръмчаха. Внезапно тези звуци се усилиха до такъв шум, от който, както се стори на Къмплейн, главата му щеше да се пръсне. Но сред тази разнообразна гама можеше да се отдели един, който не би трябвало да съществува тук.

Гуина също го чу.

— Приближаваме се към друго племе — зашепна тя. — То е там отпред.

Звукът, който бяха доловили, бе плач на дете, и издаде близостта на чужденците далеч преди те да достигнат барикадата, далеч преди да се усети миризмата им. Преди няколко дни този район се кръстосваше само от свине, а сега всичко свидетелстваше, че се приближава друго племе, че то идва от друга палуба и че е нахлуло в ловните територии на племето Грийн.

— Ние ще съобщим това при завръщането си — каза Къмплейн.

Той отведе Гуина в обратната посока. Без труд те се придвижваха напред, броейки по пътя завоите и следвайки пътеката на свинете. Този район им бе известен като Стълбата на Храната и тук от по-високите нива можеше да се достигнат по-долните палуби. Зад ъгъла пред тях достигаше отчетливо грухтене и звуците на дърпани и късани стебла. Там сигурно пасяха свине.