Краят на мрака ((Нон-стоп))

— Марапер е гаден мръсник! — извика Цилак.

— Твоята Гуина бе така привлекателна и красива — каза Пейч. — И май е била добре в леглото, а?

— Ти, младежо, познаваш законите — заяви лейтенантът. — Тях ги е създал моят дядо, когато е основал това племе. Заедно с Науката те имат голямо значение за племето ни. Какъв е този шум навън? Да, моят дядо… бил е велик човек. Помня как в деня, когато умираше, изпрати да ме повикат…

Въпреки че страхът още не беше го напуснал, Къмплейн с неочаквана яснота видя и четиримата такива, каквито са всъщност: задълбочени в себе си, те обръщаха на другите внимание само в онази степен, в която откриваха в тях собствените си страхове. Изолирани и самотни, те бяха в конфликт с всички наоколо.

— Каква ще бъде присъдата? — Цилак рязко прекъсна спомените.

— Почакай де, нека помисля. Казано честно, ти вече си наказан със загубата на такава жена, Къмплейн. Временно никаква друга няма да се намери за тебе. Какви са тези вопли там?

— Той трябва да бъде наказан публично, иначе ще започнат да говорят, че губите властта си — хитро забеляза Пейч.

— Е, разбира се. От дъното на душата си знам, че ще го накажа. Забележката ти е излишна, Пейч. Ловец Къмплейн, ти в продължение на шест следващи сън-видимости ще получаваш по шест удара с бич, като наказанието ще бъде изпълнявано от капитана на стражите преди сън, като се започне от днес. Това е. Можеш да си вървиш. Цилак, за бога, иди и виж какво всъщност става там…

Къмплейн затвори вратата след себе си и се оказа в самата сърцевина на оргията на цветовете и звуците. Стори му се, че се е събрало цялото племе и всички взимат участие в този безсмислен и безумен танц. При други обстоятелства би се присъединил към тях, понеже, като всеки от тях, се стремеше макар и за кратко да захвърли от себе си сивото еднообразие на дните, но в сегашното си настроение само внимателно заобиколи тълпата, като се постара да не попада пред очите на никого. Но същевременно се въздържа и от завръщане в килията си (по обичая и от нея ще го изгонят, понеже на ергените не се полагаше отделно помещение). Въртеше се около тълпата, наблюдаваше буйството на танците и усещаше в стомаха си тежестта на предстоящото наказание.

Отделни групи се отделяха от общата маса и заиграваха на двойки в такт с музиката на някакви инструменти. Оглушителният шум, трескавите движения на крака и ръце…

Гледайки всичко това, човек, който не взимаше участие в буйството, можеше да открие немалко причини за безпокойство.

Само няколко души не участваха във всеобщото празненство. Това бяха високият доктор Линдси, Фармър, Уентъдж, както винаги криещ лицето си, и палачът. Последният бе просто на работа, заради която се бе появил със свита на стражи, и застана до Къмплейн.

На осъдения ловко свалиха дрехите, след което си получи първата порция от определеното наказание. В нормални условия изпълнението на палача би привлякло тълпа зяпачи, но сега вниманието им бе приковано към по-интересно зрелище и затова ловецът страдаше почти в самота. На следващия ден щеше да разчита на по-многобройна публика. Като скри нанесените рани под дрехите си, той с труд се отправи към жилището си. Там го очакваше отец Марапер.

III

Отец Хенри Марапер бе едър и набит мъж. Когато сядаше на пода, той се опираше с гръб о стената, а огромният му корем равномерно се вълнуваше пред него.

Позата, в която се намираше, бе обичайна за него, но затова времето на появата му бе необичайно. Къмплейн спря пред сгърчената фигура на свещеника и зачака приветствие или обяснение, но понеже такова не последва, бе принуден да заговори пръв. Обаче нищо не му дойде в главата, освен неопределено изсумтяване.

Марапер вдигна нагоре мръсната си лапа.

— Пространство за твоето „аз“, сине мой.

— За твоя сметка, отче.

— И за сметка на безпокойството на твоето съзнание — небрежно провъзгласи свещеникът, след което, дори без да се опита да се надигне, изпълни ритуалния жест, означаващ символа на гнева.

— Набиха ме, отче — съобщи Къмплейн.

Той си наля в чаша жълтеникава вода от стомната, отпи няколко глътки, а останалите използва за навлажняване и приглаждане на косата си.

— Да, чух за това, Рой. Надявам се, да си получил облекчение?

— Разбира се, но изключително за сметка на гърбината ми.

Той се зае да си сваля ризата, като го правеше много бавно и внимателно. Болката, предизвиквана от докосването на материята към раните, бе почти приятна. Естествено, по време на следващия сън-видимост ще бъде значително по-лошо. Къмплейн хвърли окървавената дреха на пода и я наплю. Раздразнението му се усили от безразличието, с което свещеникът наблюдаваше действията му.

— Ти защо си тук, а не на танците, Марапер? — с яд запита той.

— Задълженията ми са свързани с духа, а не с развлеченията — набожно произнесе свещеникът. — Освен това познавам и по-добри начини на забавление.

— Като например грабежите в пущинака, нали?