Краят на мрака ((Нон-стоп))

— Нека не се караме. Този въпрос ще бъде разгледан от Съвета. А освен това, аз имам нещо по-важно, за което трябва да ти разкажа.

— Преди да сменим темата… — прекъсна я Къмплейн. — Грег каза нещо, което ме накара да се замисля. Той смята, че ти си тръгнала с мене само за това, за да не ме изпускаш от очи. Вярно ли е това?

Тя го погледна изпитателно, след това се усмихна.

— А ако на мене ми харесва да те гледам?

Къмплейн се оказа в една от онези ситуации, от които няма изход. Кръвта пулсираше в слепоочията му. По някакъв тайнствен начин той знаеше какво ще се случи сега. Захвърли на леглото тежкото оръжие, което Грег му бе дал. Нищо не беше в състояние да го спре да прегърне и притисне до себе си това недостъпно чернооко момиче и да го целуне. Впрочем той не срещна никаква съпротива от нейна страна, по-скоро обратното. А когато тя отвори очи, те бяха изпълнени с такъв вид възторг, какъвто изпитваше и той.

— Ловецът се върна от хълмовете, завърна се вкъщи… — прошепна Уейън част от стихотворение, което беше учила още като дете. — Ти сега ще останеш на Носа, нали, Рой?

— И още питаш — въздъхна той.

Къмплейн внимателно вдигна ръка, за да докосне още веднъж нейните прекрасни коси.

Дълго време те прекараха така, прегърнати, вгледани един в друг.

Мигът продължи цяла вечност.

— Не, почакай — произнесе накрая Уейън. — Нека да ти покажа нещо сензационно. Ако ни провърви, ние ще узнаем много неща за кораба.

Уейън отново стоеше твърдо на земята, макар за това на Къмплейн да му беше необходимо повече време. Тя седна на леглото, а Рой се приближи до нея. Момичето разкопча роклята си и извади оттам тънка черна книжка, сгрята от топлината на тялото, й. Подаде я на Къмплейн. Той разсеяно пусна книгата и постави ръката си върху нейната стегната гръд.

— Лаур, скъпа…

Той за първи път произнасяше високо на глас името й.

— Трябва ли точно сега да прелистваме тази проклета книга?

Уейън, трогната от всичко, което се случи, все пак настойчиво постави книгата в ръката му.

— Трябва — каза момичето. — Тя е била написана от твоя прадядо. Откраднах я от шкафа на Грег, когато изпратих това чудовище Хаул да ми донесе нещо за пиене. Това е дневникът на Грегъри Къмплейн, някогашен капитан на този кораб.

Инстинктивният порив, който накара Уейън да открадне дневника, се оказа правилен. Наистина дневникът съдържаше само няколко страници. Но смисълът, скрит в тях, беше изключителен. Уейън умееше да чете по-бързо, затова Къмплейн предаде книжката на нея. Самият той, положил глава на коленете й, слушаше нейния глас. Трудно му беше да си представи нещо толкова неочаквано приятно, като това.

Отначало им беше трудно да разберат написаното в дневника. Никой от тях не познаваше фактите, на които се е опирал авторът. Скоро обаче проумяха конкретната ситуация, в която са се били оказали както пишещият, така и всички негови съвременници. Катастрофата от далечните времена неочаквано се приближи. Капитан Грегъри, както бързо се ориентира Уейън, е бил първият капитан на кораба по обратния му път към Земята. Твърде многозначителните записки разкриха доста неясни моменти от миналото на кораба.