Краят на мрака ((Нон-стоп))

Когато се върнаха, Уейън много се зарадва. Тя седеше и пиеше някаква топла напитка. Хаул с някакво притеснение и объркване обясни, че от вида на окървавените бинтове на момичето му станало лошо и той трябвало да й донесе за пиене.

— Остана малко и за вас, капитане — каза той, — моля ви да бъдете така добър да го изпиете.

Докато Грег пиеше, Къмплейн започна да се приготвя за тръгване. Той все още беше силно потресен от срещата си с Рафъри. Грег остави чашата, въздъхна и погледна с очакване брат си. Под външно глупавото му безразличие се криеше тревога. Без съмнение, той нямаше търпение колкото може по-бързо да преведе бандата си на Носа. При това, може би за първи път си даваше сметка, че неговото братче малко по малко става сила, с която трябва да се съобразява.

— Имам подарък за тебе. Можеш да го вземеш със себе си — след неловко мълчание произнесе Грег.

Той взе от леглото някакъв предмет и го пъхна в ръката на Къмплейн.

— Това е нещо като парализатор. Взех го преди време от един Гигант, на който случайно се натъкнахме. Той убива с топлина. Не е много прост за използване и ако не внимаваш, можеш да се изгориш. Но срещу плъховете е изключително ефективен.

„Парализаторът“ представляваше тежък метален предмет. Ако се натиснеше спусъкът, от него излизаше невидима струя топлина. Къмплейн я усещаше и от разстояние, макар радиусът на действие на оръжието да не беше много голям. Той прие подаръка с благодарност и по неочаквано сърдечен и за себе си начин се сбогува с брат си. По-късно помисли колко интересно все пак е това чувство — радостта от срещата с някой близък.

Уейън и Къмплейн вървяха сами обратно към Носа. Затова Къмплейн беше още по-внимателен от обикновено. Навсякъде по пътя му се привиждаха плъхове. Те се върнаха у дома си без проблеми и намериха Носа изпълнен с викове и суматоха.

IV

На Носа беше проникнал Гигант. Той не беше преминал през нито една бариера, които, разбира се, се охраняваха внимателно. И все пак неочаквано се появи в „Отсек 14“ пред едно момиче, което се връщаше от работа. Преди да успее тя да извика, Гигантът я хвана, запуши й устата и я завърза. Повече нищо не направи на момичето, а веднага изчезна. Без да губи време, тя освободи устата си и започна да вика за помощ. Веднага след това полицията и пазачите започнаха издирване на изчезналия. Тревожното съобщение за появяването на Гиганти изглеждаше опасно, макар и станалото да беше абсолютно безсмислено. Но все пак това като че ли предвещаваше нещо много по-страшно.

Възцари се всеобщо объркване. Носарите, не без основания, решиха, че Гигантите са прекъснали продължителния си сън, за да възвърнат властта си над кораба.

В издирването вземаха участие магистър Скойт и болшинството от неговите хора. Те патрулираха по всички етажи районите, близки до произшествието.

Уейън и Къмплейн разбраха за всичко това от развълнувания пазач на барикадата.

Докато вървяха към стаите си, до тях непрекъснато долитаха отделни викове, подсвиркване и неясен шум. Коридорите бяха почти празни. По-голямата част от жителите на Носа се бяха включили в издирването. Тук, както и в Кабините, всяко разнообразие в ежедневието се възприемаше с голям ентусиазъм.

Уейън въздъхна с облекчение.

— По този начин ние печелим време — каза тя. — Не искам да застана пред Съвета, преди да поговоря по-подробно с теб. Не зная какво мислиш ти по този повод, но в едно аз съм съвсем сигурна — не можем да пуснем тук бандата на брат ти. Ние просто не можем да се справим с тях.

Къмплейн инстинктивно се досети какво има предвид момичето. Независимо от това, че беше склонен да се съгласи с нея, той все пак попита:

— Голямо удоволствие ли ще ти достави да ги оставиш на плъховете да ги разкъсат?

— Грег умишлено преувеличава възможностите на плъховете, за да се добере по този начин до нас. Ако се страхува толкова от тях, колкото показва, то нека се премести по-навътре в Джунглите. На практика ние не можем да ги приемем при нас. С това би изчезнала цялата наша организираност.

Уейън гневно стисна устни. Тя беше толкова уверена в себе си, че неочаквано у Къмплейн избухна вълна на несъгласие.

Виждайки ярост в очите му, тя леко се усмихна.

— Да влезем в моята стая, Рой, да поговорим.

Това беше помещение, напомнящо жилището на Къмплейн — скучновато и почти празно. С тази разлика, че на пода тук беше постлан пъстър килим. Уейън затвори вратата след себе си.

— Ще бъда принуден да уговарям Роджър и Съвета в това, че по никакъв начин не трябва да пускаме племето на Грег тук. Ти може би забеляза, че половината от хората му имат различни недъзи и уродства? Предполагам, че те просто са принудени да приемат при себе си всички, даже и недоразвитите. Всеки желаещ, когото срещнат в Джунглите. Но ние в никакъв случай не можем да си позволим нещо подобно.

— Грег знае за Джунглите много повече, отколкото всеки друг — възрази Къмплейн, раздразнен от упорството й. — В случай на някакво нападение в храсталаците той би бил незаменим.

Тя махна с ръка, а след това нежно я отпусна върху рамото му.