Кралят на петрола

— Ами те са спечелили време. Тази сутрин още на разсъмване индианците са открили бягството ни и сигурно незабавно са тръгнали да ни преследват. Следователно днес няма да имат време да измъчват и убият пленниците си. Да предположим, че изгубят един ден в преследване и един, докато се върнат — това прави отсрочка от два дни, а какво ли не е възможно да се случи за два дена, още повече щом става въпрос за толкова способни, опитни и храбри мъже. Да, можеш да си съвсем спокоен!

— Хмм — промърмори банкерът, — това, което казваш, не е лишено от логика. Хобъл Франк наистина е голям особняк, но несъмнено не е от хората, които се оставят да ги пречукат, без да си помръднат пръста, за Дрол бих казал същото, а да не говорим за тримата ловци, дето се наричат Детелиновия лист! Те пък още по-малко имат вид на хора, които позволяват да се шегуват с тях.

— Имаш предвид Сам Хокинс ли? — попита Бътлър.

— Да, него, Дик Стоун и Уил Паркър. И тримата са уестмани, които могат да служат за пример. Мистър Бътлър и мистър Полър, вие не сте ги виждали, а и аз все още не съм ви разказал как тримата са се срещнали с немските преселници. Трябва да чуете историята.

— Сър, а ти беше ли там? — попита Полър.

— Не. Разправяха я по време на ездата от ранчото на Форнър до пуеблото. Така я научих.

И банкерът разказа каквото беше чул. При това не подозираше, че Бътлър и Полър знаеха всичко много по-добре и по-подробно, защото самите те бяха присъствали. След като свърши, той ги попита:

— Нима не са славни мъже, щом по такъв начин са се разправили с всяващите ужас Търсачи?

— Да, тъй е — отвърна Бътлър, като се усмихна насила. — Особено тоя Хокинс ми изглежда изключително хитра лисица.

— Лисица ли? Защо го наричаш така? Сър, това не звучи съвсем дружелюбно. Да не би да го познаваш? Обиждал ли те е някога?

— Ни най-малко. Никога не съм го виждал, дори не съм чувал името му. Важното е, че вече разбра колко прав бях преди, когато ти казах, че няма защо да се тревожиш заради пленниците в пуеблото. Мъже като тези, за които ти току-що спомена, умеят да се измъкнат и от най-трудното положение. Почти съм убеден, че те изобщо не се нуждаят от помощта ни, за да се освободят. Когато червенокожите, тръгнали да ни преследват, се завърнат у дома си, затворените птички ще са излетели — обзалагам се на каквото пожелаеш.

— Не се обзалагам, но ми се иска да излезеш прав. В такъв случай може би самите ние се намираме в далеч по-голяма опасност, отколкото хората, за които напразно се тревожихме толкова много.

— Защо мислиш така?

— Нали ти каза, че ще ни преследват.

— Да.

— Ами ако червенокожите ни надушат? Ако видят огъня ни, който гори тъй открито и силно?

— Сигурно няма да успеят. Няма да ни настигнат.

— Не се заблуждавай, сър! Не познавам Дивия запад, но много съм чувал да говорят за него, а още повече пък съм чел. Индианците са ужасни хора, които по цели месеци остават по петите на човек, когото искат да заловят, и не се отказват, докато не го спипат.

— В случая това няма да стане, защото аз ще се погрижа да изгубят следите ни. Но това наистина не е необходимо, понеже те не могат да ни догонят. Помисли само кога тръгнахме ние от пуеблото и че те са могли да започнат преследването едва след разсъмване! Следователно имаме преднина, която не е възможно да наваксат.

— Защо не? Трябва само да продължат да яздят, докато ние седим тук, и още преди полунощ ще се доберат до бивака ни.

При тези думи Краля на петрола избухна в смях и извика:

— Преди малко заяви, че нямаш никаква представа от Дивия запад, сър, и наистина си бил много прав. Действително хабер си нямаш. Твърдиш, че индианците можели и през нощта да ни преследват, нали?

— Да. Поне ако са умни, ще го направят, за да стопят преднината, която имаме.

— И как ще я подхванат тази работа? Нима знаят къде се намираме?

— Не, обаче е необходимо само да следват дирята ни и ще ни намерят.

— Сър, нима следите могат да се надушат или да се видят през нощта?

— Е, това, разбира се, е невъзможно.

— Тогава могат ли червенокожите да следват дирята ни сега, след като се е стъмнило?

— Не.

— Вярно, не могат. Ще трябва да чакат, докато се развидели. И как тогава ще наваксат преднината ни, още повече че утре сутринта дирята ни в никакъв случай няма вече да се забелязва? Не, сър, нямаме ни най-малко основание да се страхуваме и ще стигнем до Глуми Уотър, където се надявам успешно да сключим нашата сделка.

— Глуми Уотър? Какво е това?

— Мястото, където открих петрола.

— И то носи това име, така ли? Но ти спомена нещо съвсем друго.

— Какво, сър?

— Каза, че там навярно не бил стъпвал още човешки крак.

— Наистина го казах и такова е твърдото ми убеждение.

— Но там сигурно са ходили хора!

— Каква причина имаш да твърдиш подобно нещо?

— Ами нали мястото е наречено Глуми Уотър. Значи си има име.

— Е? Продължавай! Все още не те разбирам съвсем.

— Щом си има име, сигурно някой му го е дал. Нали?

— Разбира се.