Кралят на петрола

— И още как! Бях може би почти на половин миля оттам и въпреки това носът ми надуши петрола. Значи можеш да си представиш в какви количества трябва да се намира. Убеден съм, че сондата няма да има нужда да достигне на кой знае каква дълбочина в земята, за да се натъкне на подземния нефтен басейн. Heigh-day ((англ.) — възклицание, изразяващо радостно учудване. — Б. пр.), ама какъв фонтан ще изскочи тогава! Да се обзаложим ли, сър, че ще е висок поне сто стъпки?

— Никога не се обзалагам — отговори Ролинс спокойно, което обаче му струваше усилия, защото особеният блясък на очите му издаваше обзелата го едва сдържана алчност, — но се надявам, че положението действително е такова, каквото го описваш.

— А нима може да е друго, сър? Нима мога да те лъжа, след като ти сам на място веднага би разбрал измамата! Досега не съм поискал от теб нито долар. Ще ми платиш едва когато се убедиш, че не съм те излъгал и сделката е напълно честна. Възможно е да има измама само в случай че поставя условието предварително да ми се плати.

— Да, ти постъпи като почтен човек, с удоволствие го признавам.

— Освен това няма да получа сумата в брой, а във вид на чек, който ще ми бъде изплатен в Сан Франциско.

— Надявам се, с тези думи не искаш да изразиш съмнение, че чекът ще бъде осребрен във Фриско, нали!

— И през ум не ми минава! Знам, че твоят подпис ще е достатъчен дори ако става въпрос и за един милион, но я ми кажи нещо друго, ти носиш ли в момента чековете в джоба си?

Някой наблюдателен човек навярно щеше да забележи, че при задаването на този въпрос Краля на петрола не съумя веднага да заличи напрегнатия израз, който се изписа по лицето му. Изпълнен със зле прикрита алчност, погледът му се впи в банкера и това си имаше своята основателна причина.

Историята с нефтеното находище бе пълна измама. Ролинс щеше да бъде заблуден и след като платеше, щяха да го убият заедно със счетоводителя. Ако носеше сумата у себе си в брой, тя отдавна щеше да му е отнета, а самият той нямаше да е вече между живите. Ако чековете бяха в джоба му, попълнени и подписани, те имаха стойността на суха пара и не беше необходимо нито миг повече да се разправят с него. Един куршум в главата му и друг за счетоводителя и цялата сума все едно че беше в ръцете на Краля на петрола. Но ако платежните документи все още не бяха готови, тогава трябваше да продължат да разиграват комедията докрай.

Ролинс не обърна внимание нито на злия му поглед, нито на израза, изписал се по лицето му, а отговори с въпрос:

— Сър, защо ме питаш за това?

— Защото е много важно и за мен, и за теб. Ние се намираме в такива пусти и диви местности, където човек никога не е сигурен за живота си или най-малкото за собствеността си. Нали сам го разбра в пуеблото. Ами ако ни нападнат и ограбят, ако ти вземат ценните книжа и отидат с тях във Фриско, за да вземат парите?

— Това не може да се случи, защото проявих предпазливост. Вярно, че нося чекове, но те нито са попълнени, нито подписани.

— Добре си постъпил. Това ме успокоява. Ами как ще ги попълниш? Да не мислиш, че по бреговете на Чели растат перодръжки и вместо вода там тече мастило?

— Не се безпокой! Естествено, че съм се запасил с няколко перодръжки, а нося и малко шишенце с мастило. Що се отнася до вчерашните събития в пуеблото, аз все още се чудя как на вожда Ка Маку не му мина мисълта да ни изпразни джобовете. Наистина не мога да си го обясня.

— О, обяснението е съвсем просто. Червенокожите бяха толкова заети с пленяването на другите хора, че не им остана време да ни ограбят. Отложиха го за по-късно.

— Мислиш ли, че имаха намерение да ни избият?

— Естествено! Във всички случаи още на разсъмване щяха да те вържат на кола на мъченията.

— Тогава ние двамата сме ви много задължени на вас тримата, а на мен ми е толкова повече жал за нашите клети спътници. Вероятно в този момент никой от тях не е вече жив.

— Да — обади се и Баумгартен, — най-жестоко се упреквам, че избягахме, мислейки само за нас самите. Наш неотменен дълг беше да опитаме всичко възможно да спасим и тях.

— Казваш го само защото сега си в безопасност и ти се струва лесно да измъкнеш и онези хора от пуеблото. А аз те уверявам, че това щеше да е не само неимоверно трудно, но дори и невъзможно. Не само щяхме да рискуваме живота си, но и непременно щяхме да се затрием, без да допринесем някому и най-малката полза. Аз имам опит в Дивия запад и можеш да вярваш на всяка казана от мен дума. Няма защо да се упрекваме ни най-малко. Нещо повече, уверявам те, че от бягството ни нашите спътници са имали по-голяма полза, отколкото ако бяхме останали, за да ги спасим, при което щяхме да проиграем живота си, без да им помогнем с каквото и да било.

— Как така?