Кралят на петрола

— Няма ли да дойдат моите двама прочути братя с мен в пуеблото, където ще могат да ми съобщят всичко каквото пожелаят не по-зле, отколкото ако останем тук?

— Ще те придружим до пуеблото, но преди това трябва да изпушиш с нас лулата на мира.

— Нима е необходимо? Вече съм я пушил с вас.

— Тогава в тези земи цареше мир, а сега бойната секира е изровена. Затова се доверяваме само на онзи, който е готов да изпуши с нас калюмета. А откаже ли ни някой, ще го смятаме за наш враг. И тъй, решавайте, но бързо!

При тези думи Олд Шетърхенд си играеше с карабината „Хенри“ по начин, който изплаши вожда. Ка Маку много добре познаваше тази пушка, смятана от червенокожите за омагьосана, и знаеше какво може да очаква, когато Олд Шетърхенд толкова демонстративно я държи в ръце. Ето защо макар и с не особено весел глас заяви:

— Щом моите прочути братя имат такова желание, тогава ние ще го изпълним.

Той с най-голямо удоволствие би пришпорил коня си и би си отишъл, но му беше ясно, че за съжаление не бива да поема такъв риск. Конят му не беше тъй бърз като куршумите на Олд Шетърхенд и Винету. Вярно, че и той имаше една стара пушка, също както и спътниците му, но в сравнение с пушките на двамата ловци можеше да се каже, че е все едно с голи ръце. И тъй вождът слезе от коня и неговите хора последваха примера му. След като всеки хвана юздите на жребеца си, всички закрачиха към скалата и там насядаха. После Ка Маку обстоятелствено отвърза своя калюмет от шнурчето, с което лулата висеше на врата му, и каза:

— Торбичката ми за тютюн е празна. Може би моите прочути братя имат киникиник (Киникиник означава „смесица“, „миш-маш“, и е вид индиански „тютюн“, приготвян от кората на явор и върба, листата на смрадлика, както и от корите и листата на други растения. Б. пр.), за да натъпчем калюмета?

— Имаме тютюн колкото ни е необходим — отвърна Олд Шетърхенд. — Но преди да изпушим с теб лулата на мира и да тръгнем към пуеблото, за да ти гостуваме, искам да знам с какви воини ще се срещнем там.

— С моите.

— И никакви други?

— Не.

— И все пак ми казаха, че си дал подслон и на чужди воини. Както между няколко племена, тъй и между червенокожите и бледоликите е избухнала война. Ка Маку ще разбере, че в такъв случай се налага човек да е предпазлив.

— Ако моите братя ме посетят, няма да намерят нито един чужд воин.

— И въпреки това видяхме, че от ранчото на Форнър към вашето пуебло водеше голяма диря от много хора и животни, която спираше дотам, а после продължаваха само следите на петима мъже.

Ка Маку се изплаши, но не го издаде, а най-решително увери:

— Моите братя сигурно се лъжат. Нищо не знам за такива следи.

— Когато става въпрос за някаква следа, вождът на апачите и Олд Шетърхенд никога не се лъжат. Те не само умеят точно да преброят отпечатъците, оставени от хора и животни, но знаят и имената на хората.

— Тогава моите прочути братя знаят имена, които ми са неизвестни.

— Да не би никога да не си чувал за Гринли, Краля на петрола?

— Никога.

— Това е лъжа!

При тези думи вождът хвана дръжката на ножа, затъкнат в пояса му, и гневно извика:

— Нима Олд Шетърхенд иска да обиди един храбър вожд? Тогава ножът ми ще му отговори!

Белият ловец леко повдигна рамене и отговори:

— Защо Ка Маку прави голямата грешка да ме заплашва? Нали ме познава и знае много добре, че куршумът ми ще прониже главата му преди острието на неговия нож да ме докосне или ръката му да успее да насочи към мен пушката му!

Още докато изговаряше тези думи той със светкавично движение измъкна двата си револвера и насочи дулата им към него. В същия миг и в ръцете на Винету се появиха два револвера, с които той се прицели в останалите трима индианци, а Олд Шетърхенд най-спокойно продължи:

— В името на великия Маниту, когото почитат червенокожите мъже, те уверявам, че ако направите и най-малкото движение с оръжията си, нашите ще загърмят! Олд Шетърхенд никога не нарушава дадената дума, знаете го също тъй добре, както и всеки друг индианец! Виждали сте тези малки пушки, които държат ръцете ми и имат два пъти по шест куршума. Сега моят брат Винету ще ви вземе ножовете и пушките. Онзи, който се възпротиви или направи дори и най-малкото движение, за да ни окаже съпротива, незабавно ще получи куршум. Аз казах и думата ми важи! Хау!

С последното възклицание индианците потвърждават казаното. Така Олд Шетърхенд искаше да изрази своята решимост на всяка цена да осъществи заплахата си. Той не изпускаше из очи вожда, който не посмя да се помръдне, докато Винету му вземаше ножа и пушката. И другите трима индианци кротуваха, когато апачът ги обезоръжаваше. След като свършиха тази работа, Олд Шетърхенд продължи:

— Червенокожите мъже виждат как стоят нещата — те са в ръцете ни. Могат да се спасят само ако признаят истината. Нека Ка Маку отговори на въпросите ми! Защо нарочно е оставил да избягат няколко пленници заедно с Краля на петрола?

— При нас не е имало никакви пленници — разгневи се вождът.

— И в момента ли не се намират пленници в пуеблото?

— Не.