Кралят на петрола

— Ка Маку лъже. Той би трябвало да знае, че Винету и Шетърхенд не са неопитни хлапаци, които могат да бъдат измамени. Сам Хокинс, Паркър и Стоун също са при вас.

Потрепването в очите на вожда издаде уплахата му, но той не отговори.

— При вас са и други двама бели воини, които се казват Франк и Дрол. Освен тях там е синът на един вожд на навахите, както и неговият млад бял приятел, а също и други четирима бели мъже заедно с жените и децата си. Ка Маку няма ли да го признае?

— Жив човек няма при нас — гласеше отговорът. — Да не съм някой окаян крастав пес, че да позволявам така да разговаряш с мен!

— Пфу! Ще започна да разговарям с теб още по-ясно! А дали другите трима червенокожи воини ще признаят онова, което вождът им тъй глупаво отрича?

Този въпрос бе отправен към придружителите на Ка Маку.

— Той казва истината — отговори един от тях. — При нас няма пленници.

— Както искате. Ние ще отидем до пуеблото и ще разберем как стоят нещата, а вас ще вържем, за да не можете да ни попречите. Винету ще започне с Ка Маку.

Апачът измъкна ремъците от джоба си. Тогава Ка Маку скочи на крака и яростно извика:

— Мен ли ще вържете? Аз ще…

Той не можа да продължи, защото получи от Олд Шетърхенд не по-малко бързо такъв юмручен удар в слепоочието, че в същата секунда рухна на земята и остана да лежи в безсъзнание. Това беше онзи удар, на който прочутият уестман дължеше името си. После Поразяващата ръка се обърна заплашително към останалите трима:

— Ето, виждате каква ви е ползата, ако се съпротивлявате! Трябва ли и вас да ви удрям по главите? Мирувайте, докато ви вържем, иначе ще ви се случи същото като на него!

Разгневеният ловец, който с един юмручен удар можеше да повали здрав и силен мъж, направи такова впечатление на тримата индианци, че те безропотно се оставиха да бъдат вързани. После двамата приятели стегнаха с ремъци ръцете и краката и на Ка Маку.

За да попречат на конете им да се разбягат, те ги вързаха с дългите юзди за забити в земята колчета. След това трябваше да се погрижат да отнемат на пленниците всяка възможност да се помръднат от местата си или въпреки вързаните си ръце взаимно да си помогнат. Човек може да се опита да избяга, като се претърколи, даже ако ръцете и краката му са стегнати с ремъци, обаче вързан ли е добре, никой не е в състояние сам да се освободи. Но затова пък може да развърже ремъците на другите пленници. Ето защо двамата забиха пушките на четиримата индианци дълбоко в пясъка на доста голямо разстояние една от друга, а после за всяка от тях здраво вързаха по един от пленниците, тъй че да нямат никаква възможност да се освободят.

Докато двамата ловци вършеха тази работа, вождът дойде в съзнание. Когато видя в какво безпомощно състояние се намира, той изскърца със зъби. Олд Шетърхенд го чу и каза:

— Ка Маку сам си е виновен, че се отнасяме с него по такъв начин. Още веднъж го моля да ми каже истината. Ако ми обещае да пусне пленниците и да им върне всички техни вещи, той ще бъде развързан.

Вождът се изплю и не отговори, което беше обида за Олд Шетърхенд, но той я посрещна със съжалителна усмивка. След като още веднъж най-грижливо провериха дали пленниците все пак нямаха възможност по някакъв начин да се освободят, двамата приятели възседнаха конете и се отправиха към пуеблото.

Ка Маку ги изпрати със злобни погледи и промърмори на себе си:

— Тези две кучета бяха мои приятели, а ето че ми станаха врагове. Но се лъжат. Мислят си, че ще могат да освободят пленените бледолики, ала самите те ще бъдат заловени, защото няма да успеят да заблудят стражите ни. Вярно, че двамата са майстори в тайното промъкване, обаче човек не може да пропълзи до пуеблото, без да го забележат. В никакъв случай няма дълго да останем да лежим на това място, тъй като, ако не се върнем скоро, моите воини ще изпратят хора да ни търсят и те ще ни намерят.

По този въпрос обаче Ка Маку се лъжеше. На неговите съплеменници и през ум не им мина да го търсят с тримата му придружители като изгубили се деца. Никой не се обезпокои от това, че те не се върнаха. Преследването на бързоногите антилопи може да отведе ловците надалеч и завари ли ги нощта, винаги съществува възможността лесно да намерят причина да отложат връщането си за следващия ден.

Тъй като пуеблото бе разположено откъм южната страна на скалистия масив, то можеше да бъде наблюдавано само от тази страна и понеже Олд Шетърхенд и Винету се приближаваха от север, тоест от срещуположната посока, трябваше да заобиколят, описвайки дъга, ако искаха да постигнат целта си. При това бяха принудени да бъдат безкрайно предпазливи, защото всеки миг пред очите им можеше да изникне някой индианец и да ги види също тъй добре, както и те него.

Слънцето току-що бе потънало зад хоризонта, когато двамата забелязаха пред себе си планинското възвишение и пуеблото, разположено на стръмния му склон. Спряха конете и Олд Шетърхенд извади далекогледа си. След като минута-две гледа през него, той го подаде на Винету. Апачът скоро го свали от очите си и каза: