Кралят на тръните

— Нищо не може да се направи, Йорг. — Макин сложи ръка на рамото ми, гласът му беше мек, нежен почти. — Детето е твърде опасно. Бог знае в какво ще се превърне.

„Разиграй фигурите си. Спечели играта. Поеми по най-трудния път.“

— Гог — рекох аз. Той се изправи бавно, гледаше ме в очите. — Казват ми, че си твърде опасен. Че не мога да те задържа тук. Нито да те пусна да си идеш. Че си риск, който не мога да поема. Оръжие, което не мога да контролирам. — Обърнах се и обхванах с поглед тронната зала, високия таван, тъмните прозорци, после Макин, Кодин и придворните рицари. — Аз събудих слънцето на Строителите под Гелет, а вие смятате, че не мога да се оправя с едно дете?

— Онова бяха отчаяни времена, Йорг — каза Макин, забил поглед в краката си.

— Всички времена са отчаяни — отвърнах. — Мислиш, че нищо не ни заплашва тук, високо в планината? Отвътре замъкът изглежда голям, вярно. Но от миля разстояние можеш да го скриеш с палеца си.

Погледнах Горгот.

— Може би ми трябва нова геометрия. Може би трябва да открием този твой денк, да проверим дали написаната в него история може да се пренапише.

— Силата на детето е извън контрол, Йорг — каза Кодин. Много смело от негова страна да ме прекъсне, когато съм набрал скорост. Точно от такива хора имах нужда. — И ще става все по-стихийна.

— Ще го заведа в Хаймски цеп — казах аз. „Гог е оръжие и там ще го изкова в пълния му блясък.“

— Хаймски цеп? — Горгот отпусна юмруците си и кокалчетата му изпукаха от освободеното напрежение.

— Място на демони и огън — промърмори Макин.

— Вулкан — казах аз. — Четири вулкана по-точно. И един огнен маг. Или така поне твърдеше моят учител. Да подложим на тест кралското образование, а? Ако не друго, на Гог ще му хареса там. Там всичко гори.

5.

Четири години по-рано

— Това е лоша идея, Йорг.

— Опасна е, Кодин, но не значи непременно, че е лоша. — Затиснах с кинжала си картата, за да не се навие отново.

— Дори да приемем, че планът не е предварително обречен на неуспех, пак означава, че ще оставите кралството си без крал. — Забоде пръст в картата, върху Призрачния замък, сякаш да покаже къде ми е мястото. — Минаха само три месеца, Йорг. Тукашните хора още не са ви приели напълно, нобилитетът ще подхване заговори веднага щом ви види гърба, а и колко войници ще отведете със себе си? Опразните ли трона, Ренарските планини ще се сторят апетитна и лесна плячка за мнозина. Нищо чудно дори баща ви да тръгне насам с Войската на Портата. Ако се стигне до отбрана на замъка, не знам каква част от войските на чичо ви ще откликнат на призива ви.

— Баща ми не прати Портата, когато Ренар уби майка ми и брат ми. — Пръстите ми се стегнаха по своя воля около дръжката на кинжала. — Не вярвам да тръгне срещу Призрачния сега. А и войските му са заети другаде — прилапват малкото, което остана от Гелет.

— И колко войници ще вземете със себе си? — попита Кодин. — Стражът няма да е достатъчен.

— Николко няма да взема — рекох. — Дори да тръгна с цялата армия, това ще ме вкара във война на чужд терен. — Кодин понечи да възрази, но аз го прекъснах: — Ще взема братята. На тях ще им е приятно отново да хванат пътя, а и заедно се мотахме насам-натам безнаказано години наред. Не виждам кой ще ни спре сега.

Макин се върна с няколко големи свитъка под мишница. Още карти.

— Инкогнито, нали? — каза и се ухили широко. — Супер. Честно казано, нямам търпение да се поразтъпча.

— Ти оставаш, брат Макин — уведомих го. — Ще взема Кент, Роу, Грамло, Младия Сим… а защо не и Маикал. Той е малоумен, горкият, но има девет живота. И Малчо Райчо, разбира се…

— А, не, него не го вземайте — каза твърдо Кодин. — Мръсник е той и не ви обича. Ще ви убие при първа възможност.

— Да, ама ми трябва — казах.

Кодин се намръщи.

— Върши работа в битка, признавам, но е подъл, недисциплиниран, липсва му елементарна интелигентност, освен това…

— Аз бих се изразил иначе — прекъсна го Макин. — Райк не може да направи омлет, без да нагази до коленете в пилешка кръв и да се окичи с пилешки черва.

— Райк умее да оцелява — казах. — А аз имам нужда от хора, които умеят да оцеляват.

— Имаш нужда от мен — рече Макин.

— На Райк не може да се вярва — каза Кодин и потърка челото си. Винаги го правеше, когато е разтревожен.

— Ти ми трябваш тук, Макин — рекох. — Да ми вардиш кралството, докато се върна. Знам, че на Райк не може да се вярва, но четири години на пътя са достатъчни да опознаеш човек. Той е най-подходящият инструмент за тази задача.

Вдигнах кинжала си и картата се сгъна на руло.

— Видях достатъчно.

Макин вдигна вежди и остави своя наръч навити карти на масата.

— Кодин, виж кой ще е най-свестният маршрут, отбележи го на картата и дай на писаря да направи копие. — Изпънах гръб и се протегнах. Трябваше да си намеря някакви дрехи. Прислугата беше изгорила старите ми дрипи, а кадифетата не стават за път. Прашасват за нула време.