Кралица на сенките

Готови за насилие, Роуан и Едион не се намесваха в разговора, макар че Елин усети смайването по закачулените им лица. Идеално. Отново стрелна поглед към асасините.

– Покажете ми къде сте го намерили. Веднага.

Терн я изгледа проницателно. Дързък опит да разбере дали не знам повече, отколкото трябва, помисли си тя. Асасинът посочи витото стълбище през отворената врата на всекидневната.

– В стаята му. Но преместихме трупа му на долния етаж.

– Преместили сте го, преди да огледам местопрестъплението?

Отговори ù високият, мълчалив Хардинг.

– Съобщихме ти единствено от любезност.

И за да проверите дали аз не съм убиецът.

Тя тръгна към вратата, посочвайки Лизандра и Кларис през рамо.

– Ако някоя от тях опита да избяга – нареди на Едион, – изкорми и двете.

Едион се усмихна хищно изпод качулката и отпусна ръце до бойните си ножове.

Спалнята на Аробин изглеждаше като касапница. Елин спря на прага с искрено изумление, докато очите ù обхождаха пропитото с кръв легло и червените локви на пода.

Какво му беше причинила Лизандра, по дяволите?

Тя стисна ръце, за да спре треперенето им, преди тримата асасини зад нея да забележат. Следяха изкъсо всяка нейна глътка въздух, всяко мигване.

– Как?

Мулин изпръхтя.

– Някой е прерязал гърлото му и го е оставил да се задуши в собствената си кръв.

Стомахът ù се преобърна – съвсем буквално. Явно Лизандра не бе искала да му се размине лесно.

– Има... – подхвана тя, но гърлото ù пресече думите. Опита отново: – Има отпечатък в кръвта.

– От ботуш – обясни Терн до нея. – Голям, вероятно мъжки.

Той демонстративно огледа фините крака на Елин. После обърна поглед и към ботушите на Роуан, който се извисяваше зад гърба ù, макар че навярно вече ги беше проучил. Долен плъх. Естествено, че отпечатъците, нарочно оставени от Каол, нямаха нищо общо с техните ботуши.

– По ключалката на вратата няма следи от проникване с взлом – обяви тя. – Прозорецът разбит ли е?

– Отиди да провериш – покани я Терн.

За целта трябваше да мине през кръвта на Аробин.

– Просто отговори на въпроса ми – процеди тихо. Предпазливо.

– Ключалката му е разбита от външната страна – обади се Хардинг и Терн му стрелна остър поглед.

Елин се върна в прохладния сумрак на вестибюла. Роуан спазваше почтително разстояние от асасините, които още не бяха установили елфическия му произход заради голямата качулка – и нямаше да заподозрат нищо, ако не отвореше уста,

разкривайки удължените си кучешки зъби.

– И никой не е докладвал за нередности? – попита Елин.

Терн сви рамене.

– Убиецът явно е изчакал бурята, за да го нападне.

Отново втренчи злобните си, тъмни очи в нея.

– Защо просто не изплюеш камъчето, Терн? Защо не ме попиташ къде съм била снощи?

– Знаем къде си била – отвърна вместо него Хардинг. Издигаше се значително над Терн и по продълговатото му, невъзмутимо лице нямаше нито капка дружелюбие. – Разузнавачите ни докладваха, че си прекарала нощта вкъщи.

Постояла си на покрива, после си легнала.

Точно по план.

– Споделяш ми тази подробност, защото искаш да изловя разузнавачите ви и да им извадя очите? – попита вежливо Елин. – Понеже точно това възнамерявам да свърша, след като се справя с тази каша.

Мулин въздъхна шумно през носа си и хвърли кръвнишки поглед към Хардинг, но не каза нищо. Открай време беше пестелив с думите – идеалният тип човек за мръсна работа.

– Ти не пипай нашите хора и ние няма да пипаме твоите – предупреди я Терн.

– Не си правя уговорки с мизерни, второкласни асасини – изчурулика ведро Елин и му се усмихна ехидно. Тръгна по коридора, подмина някогашната си стая и слезе по стълбището, плътно следвана от Роуан.

Като влезе във всекидневната, кимна на Едион. Той остана в бойна готовност, с вълча усмивка на лице. Лизандра не беше помръднала и на сантиметър.

– Свободна си – уведоми я Елин и тя вирна глава.

– Какво? – изрева Терн.

Елин посочи вратата.

– Защо им е на тези алчни пачаври да убиват най-заможния си клиент? В интерес на истината – подхвърли тя през рамо – май вие тримата бихте имали по-голяма изгода.

Преди асасините да са се разлаяли насреща ù, Кларис се покашля многозначително.

– Да? – процеди през зъби Елин.

Лицето на Кларис беше мъртвешки бледо, но проговори с гордо вдигната глава.

– Ако нямате нищо против, бихме искали да останем, тъй като управникът на банката ще дойде да прочете завещанието на Аробин. Той... – Сводницата попи сълзите от очите си като опечалена вдовица. – Аробин ми каза, че ни е отредил  дял от него. Бихме искали да го чуем.

Елин ù се ухили.

– Кръвта му още не е изсъхнала по онова легло, а вече дебнете завещанието му като грабливи птици. Защо ли се учудвам. Питам се дали не ви освободих от отговорност твърде рано, щом сте толкова нетърпеливи да отмъкнете дела си.

Кларис пребледня отново, а Лизандра затрепери.

– Моля те, Селена – подхвана тя. – Не сме... Никога не бих...

Някой почука на входната врата.

Елин пъхна ръце в джобовете си.

– Я виж ти. Точно навреме.

* * *