Кралица на сенките

Гърдите го боляха от сблъсъка с мрака, но усещаше тялото си...

Не усещаше нищо.

Не усещаше краката си. Пръстите им.

– Според оцелелите лечители е цяло чудо, че си жив – подхвана тихо Дориан. – Гръбнакът ти... мисля, че баща ми го е счупил на няколко места. Амити можела да... – В очите му просветна гняв. – Но тя е мъртва.

Мудна, ледена паника нахлу във вените му. Не можеше да помръдне, не можеше да...

– Роуан излекува две от травмите в горната част на гръбнака ти. Иначе щеше да останеш парализиран – Дориан сякаш се задави с думата – от врата надолу. Но по-долното счупване... Роуан каза, че е твърде сериозно, и не посмя да го лекува от страх да не го влоши.

– Надявам се, че следва „но“ – скалъпи Каол.

Ако не можеше да ходи... да се движи...

– Твърде рисковано е да те изпращаме във Вендлин, като се имат предвид отношенията ни с Майев. Но лечителите от Торе Сесме може и да ти помогнат.

– Няма да ходя в Южния континент. – Не и сега, когато най-сетне си беше върнал Дориан, когато всичките му приятели бяха тук. – Ще изчакам някой от тукашните лечители.

– Нито един не е останал. Не и с магически способности. Баща ми и Перингтън ги унищожиха.

Сапфирените му очи като че ли замръзнаха за миг. Каол знаеше, че принцът няма да забрави скоро последните думи на баща си и собствената си постъпка независимо от тях.

Не принцът – кралят.

– Торе Сесме може да е последната ти надежда да проходиш отново – заяви Дориан.

– Няма да те изоставя. Не и отново.

Дориан стисна устни.

– Никога не си ме изоставял, Каол. – Той поклати глава и по бузите му се търкулнаха сълзи. – Никога.

Каол стисна ръката на скъпия си приятел.

Дориан погледна към вратата, секунда преди някой да почука колебливо, и се усмихна леко. Каол се зачуди колко ли изостряше сетивата му магията, която притежаваше. Кралят избърса сълзите си и каза:

– Един човек идва да те види.

Някой натисна плахо дръжката и вратата се открехна, разкривайки завеса от мастиленочерна коса и красиво бронзово лице. Като зърна Дориан, Несрин се поклони дълбоко и лъскавата ù коса се люшна от движението. Дориан стана и ù махна да се изправи.

– Едион е новият отговорник за сигурността на двореца, но госпожица Фалик е временният капитан на гвардията ми. Оказва се, че стражите намират водачеството на Едион за малко... Каква беше думата, Несрин?

Устата на Несрин потрепна, но очите ù не се откъсваха от Каол, сякаш виждаше чудо, илюзия.

– Противоречиво – отвърна Несрин и тръгна право към него. Златисточервената униформа ù пасваше отлично.

– Досега не е имало жена капитан на кралската гвардия – обяви Дориан, докато крачеше към вратата. – Но тъй като ти вече си лорд Каол Уестфол, Ръка на краля, някой трябва да заеме предишната ти позиция. Нови традиции за ново кралство. Каол извърна очи от омагьосаното лице на Несрин, за да погледне приятеля си.

– Моля?

Но Дориан вече отваряше вратата.

– Щом аз съм вързан за кралския престол, и ти си вързан за него. Така че отивай да се лекуваш в Торе Сесме, Каол. Защото ни чака работа. – Кралят стрелна поглед към Несрин. – За щастие, вече имаш добре осведомен съветник.

После напусна стаята.

Каол впи очи в Несрин, която го гледаше с ръка на устата.

– Май в крайна сметка наруших обещанието си към теб – продума той. – Все пак не мога да си тръгна невредим от двореца.

Тя избухна в сълзи.

– Напомни ми повече никога да не се шегувам – добави, макар тежката, смазваща паника да се загнездваше отново в душата му.

Краката му... не. Не... нямаше да замине за Торе Сесме, освен ако не му гарантираха, че има кой да го изправи на крака. В противен случай не отиваше.

Тънките рамене на Несрин се тресяха от мълчаливи вопли.

– Несрин – рече дрезгаво той. – Несрин... моля те.

Тя се свлече на пода до леглото и зарови лице в ръцете си.

– Когато дворецът рухна – подхвана с пресекващ глас, – реших, че си мъртъв. А когато видях вълната от стъкла да лети към мен, си помислих, че и аз скоро ще умра. Но тогава избухна огънят и започнах да се моля... Молех се да е спасила и теб.

Роуан се беше погрижил за това, но Каол нямаше намерение да я поправя.

Тя свали ръце от лицето си и погледна към тялото му, скрито под завивките.

– Ще те оправим. Ще отидем в Южния континент и ще ги принудим да те излекуват. Виждала съм какви чудеса сътворяват и съм сигурна, че ще ти помогнат. А...

Той се пресегна за ръката ù.

– Несрин.

– А и вече си лорд – продължи тя, клатейки глава. – И преди беше лорд, но... вече си дясната ръка на краля. Знам, че е... знам, че с теб...

– Ще намерим решение – помогна ù Каол.

Тя най-сетне посрещна погледа му.

– Не очаквам нищо от теб...

– Ще измислим нещо. Пък и може да не искаш сакат мъж.

Несрин се отдръпна назад.

– Обиждаш ме, ако наистина смяташ, че съм толкова повърхностна и придирчива.

Той се засмя.

– Към следващото приключение тогава, Несрин Фалик.

85