Кралица на сенките

По-късно научи, че Фаран намерил смъртта си в ръцете на телохранителя на Аробин – Уесли, като отмъщение за стореното на Сам. След това пък Аробин бе убил Уесли, за да изглади взаимоотношенията между Гилдията на асасините и разбойническия главатар. Не че това я засягаше. Поредният дълг.

Можеше да почака, беше се заредила с търпение.

– Значи вече работиш от тук? Какво стана с Крепостта? – продължи тя с равен тон.

– Някои клиенти – провлачи Аробин – предпочитат срещи на публични места.

Крепостта им действа леко притеснително.

– Явно клиентът ти е новобранец, щом не е поискал да се срещнете в някоя от горните стаи.

– Няма ми чак такова доверие. Предпочете приземния етаж.

– В такъв случай явно не познава „Подземието“.

Доколкото знаеше, Каол наистина не бе идвал тук. Тя самата взе решение да не му разкрива колко време е прекарала в този бордей. Както и доста други неща.

– Защо просто не ме попиташ за него?

Елин задържа изражението си неутрално, безизразно.

– Клиентите ти не ме интересуват. Ти реши дали да ми кажеш.

Аробин отново сви рамене по обичайния си очарователен и небрежен начин.

Играеше си с нея. Щеше да запази тази информация за някой друг път, когато можеше да му е полезна. Нямаше значение дали е ценна, или не, просто му харесваше да е с едни гърди напред.

Накрая въздъхна.

– Толкова много неща искам да те попитам, да узная.

– Хм, изненадваш ме. Признаваш си, че не знаеш всичко?

Той облегна глава на дървената ламперия и червената му коса просветна като прясна кръв. Явно като един от главните вложители в „Подземието“ не чувстваше нужда да крие лицето си. Никой – дори кралят на Адарлан – не би посмял да го погне.

– Положението е доста окаяно, откакто ни напусна – продължи той с тих глас.

Напусна. Сякаш по своя воля бе отишла в Ендовиер, сякаш не той отговаряше за това, сякаш просто беше заминала на почивка. Познаваше го твърде добре.

Още опипваше почвата, макар той самият да я бе извикал тук. Идеално.

Надникна към плътния белег върху дланта ù – доказателство за клетвата ù към Нехемия да освободи Ейлве. Той изцъка с език.

– Сърцето ми се свива, като гледам толкова много нови белези по теб.

– Аз пък си ги харесвам – отвърна искрено тя.

Аробин се намести върху пейката – умишлено движение като всяко друго – и светлината попадна върху назъбения белег, проточващ се от едното му ухо чак до ключицата.

– И този ми харесва – заяви тя с мрачна усмивка. Това обясняваше разкопчаната туника.

Аробин махна грациозно с ръка.

– Подарък ми е от Уесли.

Напомняше ù съвсем невинно на какво е способен, какво е готов да понесе.

Уесли беше един от най-умелите бойци, които познаваше. Щом той бе загубил битката с Аробин, едва ли някой можеше да го надвие.

– Първо Сам – подхвана тя, – после аз, накрая и Уесли. В какъв тиранин си се превърнал само. В Крепостта останал ли е някой друг, освен скъпоценния Терн, или си елиминирал всички дразнители? – Тя надникна към Терн на бара, а после и към другите двама асасини, които седяха на различни маси в другия край на помещението и се преструваха, че не следят всяко нейно движение. – Е, поне Хардинг и Мулин още са сред живите. Но пък те винаги са били толкова вещи в подмазването, че едва ли някога би им светил маслото.

Дрезгав смях.

– А аз си въобразявах, че хората ми добре се сливат с тълпата. – Той отпи глътка вино. – Защо не си дойдеш у дома да ги научиш на някой и друг трик?

У дома. Поредният тест, поредната игра.

– Знаеш, че с удоволствие бих дала на подлизурковците ти урок, но вече съм си уредила друга квартира.

– И колко точно възнамеряваш да се задържиш?

– Колкото е нужно. – Да го унищожи и да вземе каквото трябва.

– Е, радвам се да го чуя – отвърна той и отпи още глътка. Несъмнено от бутилка, която бе донесена специално за него, понеже нищо в прокълнатия свят на мрачния бог Аробин не би го накарало да пие разредената кръв от плъхове, която сервираха в пивницата. – Като се имат предвид скорошните събития, ще ти се наложи да поостанеш поне няколко седмици.

Вените ù се вледениха. Усмихна му се лениво, макар че вътрешно вече се молеше на Мала, на Деанна – посестримите ù богини, които бдяха над нея от време оно.

– Знаеш за какви събития говоря, нали? – продължи Аробин, полюшвайки виното в чашата си.

Копеле – долното копеле я принуждаваше да потвърди, че не знае.

– Заради това ли кралската гвардия е оборудвана с толкова прелестни нови униформи?

Само не Каол или Дориан, само не Каол или Дориан, само не Каол или...

– О, не. Онези мъже са просто чудничко ново попълнение в града ни.

Помощниците ми много се забавляват с тях. – Той пресуши чашата си. – Но съм готов да се обзаложа на доста пари, че новата стража на краля е присъствала по време на въпросните събития.

Елин не позволи на ръцете ù да се разтреперят, независимо от паниката, която поглъщаше всяка частица от здравия ù разум.

– Никой не знае какво точно се е случило онзи съдбовен ден в стъкления дворец – подхвана Аробин.