Кралица на сенките

– Това ли е услугата? Да ти кажа какво знам?

Нямаше смисъл да отрича, че знае истината – нито да пита как е разбрал, че я знае.

– Отчасти.

Тя изсумтя.

– Две услуги на цената на една? Колко типично.

– Просто две страни на една и съща момента.

Елин впери равнодушен поглед в него и заговори:

– След дългогодишни опити кралят е успял да се докопа до някои стари тайни и нечувана, архаична мощ, с чиято помощ е способен да неутрализира чуждата магия, докато в същото време призовава древни демони и ги вселява в човешки тела за нарастващата си армия. Използва пръстени и нашийници от черен камък, чрез които демоните проникват в телата, и преследва някогашни магьосници, тъй като техните дарби улесняват задържането на тварите. – Истина, истина, истина... но не цялата истина. Спести му за Знаците и Ключовете на Уирда. За тях не би споделила нищо с Аробин. – По време на престоя ми в двореца срещнах няколко от обсебените мъже, хранеха се от силата и ставаха все по-могъщи с всеки изминал ден. А докато бях във Вендлин, се изправих лице в лице с един от генералите му, който бе пленен от обладан от демони принц с невъобразима мощ.

– Нарок – пророни замислено Аробин. Дори да беше ужасѓн или шокиран, лицето му не го издаде.

Елин кимна.

– Те поглъщат живота. Толкова всесилен принц може да изсмуче душата ти, да се храни с теб. – Тя преглътна и по езика ù полепна същински страх. – Мъжете, за които говориш – онези командири, имат ли нашийници, или пръстени? – По ръцете на Каол не беше видяла нищо.

– Само пръстени – отговори Аробин. – Има ли разлика?

– Доколкото знам, само с нашийник може да се задържи истински принц, пръстените са за по-маломощни демони.

– Как ги убиваш?

– С огън – отвърна тя. – Успях да убия принцовете с огън.

– Хм. Но не с обикновен огън, предполагам. – Тя кимна утвърдително. – А ако носят пръстен?

– Пред очите ми убиха един такъв с меч в сърцето. – Каол бе убил Каин по този начин. Това ù даваше надежда, но... – Онези с нашийниците навярно трябва да бъдат обезглавени.

– А хората, чиито тела са били превзети... свършено ли е с тях?

Умолителното, облекчено изражение на Нарок изплува пред очите ù.

– Бих казала – да.

– Искам да заловиш един от тях и да ми го доведеш в Крепостта.

– Забрави – отсече тя. – И защо ти е?

– Надявам се да ми каже нещо полезно.

– Залови си го сам – тросна се тя. – На мен ми дай друга задача.

– Само ти си оцеляла след сблъсък с тези същества. – В погледа му нямаше нито капка състрадание. – Залови ми някой от тях при първа възможност. Тогава ще ти помогна да освободиш братовчед си.

Дори мисълта отново да се изправи пред някой от Валгите, макар и по-слаб...

– Първо ще спасим Едион и чак след това ще рискувам живота си, за да ти хвана демон.

И боговете да са им на помощ, ако Аробин осъзнае, че може да го контролира с амулета, който криеше някъде.

– Дадено – съгласи се той.

Колкото и глупаво да звучеше, не можа да възпре следващия си въпрос.

– И с каква цел го искаш?

– Това е моят град – пророни гърлено той. – И не ми харесва накъде вървят нещата. Всичко това вреди на вложенията ми, а и ми писна да слушам как гарваните кълват човешка плът ден и нощ.

Е, поне с това беше съгласна.

– Предприемач до мозъка на костите си, а?

Аробин не отлепяше сластния си поглед от нея.

– Всичко си има своя цена. – Докосна с меки, топли устни скулата ù. Тя опита да усмири трепета, който пробяга през тялото ù, и се наведе към него, за да прошепне в ухото ù: – Кажи ми как мога да изкупя вината си. Да пълзя по горещи въглени? Да спя на легло от пирони? Да се промуша с ножа си? Само кажи и ще го сторя. Но моля те, позволи ми да се грижа за теб както някога, преди... преди онази лудост да отрови сърцето ми. Накажи ми, изтезавай ме, пребий ме, но ми разреши да ти помогна. Стори само това, и светът ще е в краката ти.

Гърлото ù пресъхна и тя се отдръпна от него, за да погледне красивото му, аристократично лице, очите му, лъснали от тъга и хищнически устрем, който почти вкусваше. Ако Аробин знаеше за отношенията ù с Каол и бе извикал капитана тук... За да получи повече информация ли го беше направил, да я изпита, или за да затвърди влиянието си върху нея?

– Няма нищо, с което...

– Не, недей още – спря я той и отстъпи назад. – Не казвай нищо. Помисли по въпроса. Но те съветвам да се отбиеш до югоизточната част на тунелите още тази вечер. Там може да намериш човека, когото издирваш. – Тя задържа изражението на лицето си безизразно, отегчено дори. Аробин потегли към претъпканата зала, където тримата му асасини го очакваха в готовност, но пак обърна поглед към нея. – Щом ти си се променила толкова за две години, защо и аз да не съм?

После тръгна бавно измежду масите. Терн, Хардинг и Мулин закрачиха по петите му. Терн надникна към нея и направи същия груб жест, с който тя го удостои по-рано.

Но Елин не откъсваше очи от краля на асасините – елегантната му, авторитетна походка, воинското му тяло, прикрито в благороднически одежди.

Лъжец. Опитен, хитроумен лъжец.