Кралица на сенките

След всичко преживяно, след всички трудности във Вендлин най-сетне се връщаше тук... и какво? Прииска ù се Роуан да беше с нея, да вдиша уханието му на заснежени борове и да е спокойна, че каквато и новина да ù поднесеше Аробин, колкото и да я съкрушеше, елфическият воин щеше да ù помогне.

Но Роуан се намираше отвъд океана – и тя се молеше никога да не припари до Аробин.

– Защо просто не кажеш каквото имаш за казване? – подкани го. – Искам да поспя тази нощ. – Истина. С всеки неин дъх умората се затягаше все по-плътно около костите ù.

– Очаквах – подхвана Аробин, – предвид близостта ви и твоите способности, да си усетила нещо. Или поне да си дочула, все пак обвинението е тежко.

Гаднярът извличаше наслада от всяка секунда на мъчението ù. Ако Дориан беше мъртъв или ранен...

– Братовчед ти Едион е в затвора за държавна измяна. Съзаклятничил е с рифтхолдските бунтовници за детронирането на краля и повторното ти издигане на престола.

Светът спря да се върти.

Спря, завъртя се за малко и отново спря.

– Но – продължи Аробин – като гледам, май не си подозирала за невинния му заговор, което ме навежда на мисълта, че може би кралят е търсил начин да примами огнедишащата кралска кучка по нашите ширини. Ще екзекутират Едион след три дни като главна атракция за рождения ден на принца. Доста намирисва на капан, не смяташ ли? Аз лично бих постъпил малко по-дискретно на негово място, но всички крале обичат да парадират.

Едион. Тя овладя рояка мисли, замъглил съзнанието ù – изтика го настрана и се съсредоточи върху асасина пред себе си. Не би ù разказал за Едион без всякакво основание.

– Защо ти е да ме предупреждаваш? – попита го тя.

Едион беше пленник на краля. Очакваше го бесилото – капан за нея. Всичките ù планове отиваха на вятъра.

Не – все още можеше да ги изпълни. Но Едион... Едион беше на първо място.

Дори след това да я намразеше, да я заплюеше в лицето, да я наречеше предателка и продажница, и лъжлива убийца, дори да я заклеймеше заради постъпката ù, щеше да го спаси.

– Приеми го за услуга – отвърна Аробин и стана от пейката. – Знак на добра воля.

Несъмнено имаше и още – навярно, свързано с капитана, чиято топлина усещаше на пейката под себе си.

Тя също стана и излезе от сепарето. Знаеше, че сред тълпата я дебнат не само лакеите на Аробин – и други я следяха скришом още от влизането ù в пивницата.

Зачуди се дали някогашният ù ментор подозираше. Аробин, с една глава по-висок от нея, ù се усмихна. После протегна ръка и тя му позволи да погали с кокалчета бузата ù. Мазолите по пръстите му ù подсказваха, че продължава да тренира усилено.

– Не очаквам от теб да ми се довериш нито да ме обичаш.

През онези пъклени, съкрушителни години Аробин ù беше казвал един-единствен път, че я обича. Двамата със Сам тъкмо се канеха да напуснат града, когато я беше намерил в склада – скромния ù дом, – за да я помоли да остане, твърдейки, че ù е ядосан, задето иска да си тръгне, и че е сторил всичко, изпълнил е всичките си безбожни машинации, само от гняв заради решението ù да напусне Крепостта. Елин така и не разбра какво бе имал предвид с тези две думи – обичам те, но през следващите дни, след като Рурк Фаран я упои и опипа всяка част от тялото ù с мръсните си ръце, след като я хвърлиха в онази проклета тъмница, започна да се убеждава, че са просто поредната лъжа.

Очите на Аробин омекнаха.

– Липсваше ми.

Тя се отдръпна от него.

– Странно... бях в Рифтхолд цяла есен и зима, а нито веднъж не ме потърси.

– Смеех ли? Мислех, че ще ме убиеш на мига. Но тази вечер ми докладваха, че най-сетне си се върнала... и реших, че може би си размислила. Прощавай, че използвах толкова... заобиколни методи да те доведа тук.

Още един премерен ход – този да ù разкрие стратегията си, но не и истинската подбуда зад действията си.

– Имам си по-важна работа от това да мисля дали си жив, или мъртъв – отвърна тя.

– Разбирам. Но вероятно с обичния ти Едион е друго. – Бесният ритъм на сърцето ù прозвуча из цялото ù тяло и тя се напрегна да запази самообладание.

Аробин продължи: – Всичките ми ресурси са на твое разположение. Едион е под денонощна охрана в кралската тъмница. Ако ти е нужна помощ, подкрепа, знаеш къде да ме намериш.

– А на каква цена?

Аробин плъзна очи по тялото ù и нещо в стомаха ù се сгърчи. Погледът му не беше нито братски, нито бащински.

– Услуга... само една услуга. – Предупредителни звънци ехтяха в главата ù.

Предпочиташе да сключва сделки с Валгите. – В града ми се прокрадват странни същества. Същества, облечени в човешки тела, подобно на дрехи. Искам да знам какви са.

Твърде много нишки започваха да се преплитат.

– Какво имаш предвид? – попита предпазливо тя.

– Има няколко сред командирите на новата кралска гвардия. Събират хора, поддръжници на магията... и такива, подозирани в магьосничество. Екзекуциите са ежедневие, по изгрев и залез слънце. Онези твари сякаш живеят за тях.

Изненадан съм, че не си ги забелязала на пристанището.

– За мен всичките са чудовища.

Но Каол не изглеждаше като тях. Слава богу!

Той зачака.

Тя също.

Елин проговори първа.