Кралството

Погледът ѝ срещна моя. Прихнахме. След малко и тримата се смеехме. Аз толкова неудържимо, че Карл хвана волана, за да не изпусна управлението. Все пак се овладях, стиснах волана, превключих на по-ниска предавка и свърнах по чакълестия път към острите завои преди нашето стопанство.

— Погледнете! — възкликна Шанън.

Погледнахме. И видяхме.

Насред пътя стоеше кола със синя лампа. Ударих спирачка. Предните фарове озариха Курт Улсен. С цигара, забучена в ъгъла на устните и със скръстени ръце, той се бе облегнал върху предния капак на своя ланд роувър.

Спрях напълно чак когато бронята почти докосна коленете му. Той обаче дори не трепна. Приближи се до шофьорското място. Свалих прозореца.

— Проверка за алкохол. — Улсен тикна запален джобен фенер право в лицето ми. — Слез от колата.

— Да сляза? — Озадачих се и си заслоних очите с длан. — Защо просто не ми подадеш дрегера?

— Слез — настоя той. Сурово, с хладно спокойствие.

Погледнах Карл. Той кимна два пъти. Веднъж в знак да се подчиня на заповедта на Улсен и втори път, за да потвърди, че доколкото зависи от него, ще се постарае да спаси положението.

Слязох.

— Виждаш ли я? — Улсен освети що-годе права бразда по чакълестия път. Досетих се, че я е изтеглил с петата на каубойския си ботуш. — Искам да вървиш по нея.

— Бъзикаш ли се?

— Ни най-малко, Рой Калвин Опгор. Хайде, давай.

Подчиних се. Само и само да се свършва по-бързо.

— Ей, по-внимателно. Не претупвай. Я дай още веднъж, ама бавно. Стъпвай само върху линията. Все едно ходиш по въже.

— Какво въже? — попитах и започнах отначало.

— Каквото опъват над дълбока пропаст; примерно над овраг с толкова откъртили се от масива каменни късове, че специалистите, дето уж ги разбират тия работи, пишат доклад, за да се възпротивят категорично там да бъдат извършени следствени действия. Една погрешна стъпка по такова въже, Рой, и политаш към бездната.

Не знам дали защото от мен се искаше да вървя като манекенка, или заради треперливата светлина от фенера, но адски се затруднявах да пазя равновесие.

— Отлично знаеш, че никога не сядам пил зад волана — протестирах аз. — Какво ти става?

— Вярно. Не близваш, преди да седнеш зад волана. Не близваш, та брат ти да се налива за двама. И това ме навежда на мисълта, че човек трябва да се пази от теб. Трезвениците винаги крият нещо, нали? Страхуват се да не изпуснат някоя тайна, ако алкохолът им развърже езика. Странят от хора и от приятелски събирания.

— Ако ще обръщаш камъни, Улсен, провери какво се крие под тенекеджията Му.

— Не на мене тия, Рой. Опитваш се да ми отклониш вниманието ли? — Гласът му започваше да губи невъзмутимото си спокойствие.

— Опит за отвличане на вниманието? Така ли наричаш пресичането на сексуално насилие? И смяташ, че да проверяваш трезвеници за алкохол, е по-смислено оползотворяване на времето?

— Опа! Стъпи встрани.

— Нищо подобно! — възразих.

— Виждаш ли? — Той освети отпечатък от подметка извън издълбаната бразда. От подметка на каубойски ботуш. — Ще се наложи да дойдеш с мен.

— По дяволите, Улсен, извади проклетия дрегер!

— Някой го е разбъзикал, натиснал е някакви копчета и сега не работи. Ти не се справи с теста за равновесие. Поради липсата на дрегер, за меродавен се приема резултатът от теста. Но както знаеш, в ленсманската служба разполагаме с уютна килия, където ще изчакаш лекаря да дойде и да ти вземе кръвна проба.

Взирах се невярващо в него. Толкова шокирано, че той постави фенера под брадичката си, извика „бууу“ и се разкикоти със зловещия смях на призрак.

— По-внимателно със светлината — предупредих го. — Че като гледам, бая си се изпържил.

Той не даде вид да се е ядосал. Просто откачи белезниците от колана си, докато тялото му се тресеше от смях.

— Обърни се, Рой.

Част III

12