Кралството

— Важното в случая е да се намери точният баланс — поясни Карл. — Не искаме да изглеждаме надути и самонадеяни, все пак сме от малко населено място, където хората карат трактори и ходят с гумени ботуши. Същевременно трябва да правя впечатление на сериозен човек, на професионалист. В Ус никой не ходи на първо причастие без вратовръзка. Ще се появя със сако, а после ще го съблека, за да покажа, че се отнасям почтително и сериозно към отговорната си задача, и същевременно кипя от енергия и нетърпение да запретна ръкави.

— И не се боиш да си изцапаш ръцете — добавих.

— Именно — съгласи се Карл.

На път към колата Шанън ми прошепна през смях:

— А аз си мислех, че да си изцапаш ръцете, означава да извършиш престъпление.

— Означава и едното, и другото. Зависи от контекста — отвърнах.

— Преди да започна да говоря за приключението, към което ви каня да се присъедините, искам да ви кажа нещо — подхвана речта си Карл. — Да стоя на тази сцена пред толкова много земляци, за мен е велико и трогателно.

Долових леко резервираната реакция на публиката. Хората в Ус харесваха Карл. Или поне онези, чийто приятелки не си падаха по него. Но харесваха Карл от преди двайсет години. Сега беше ли същият? Енергичният веселяк и купонджия с ослепителна усмивка, добродушното, тактично момче, което намираше блага дума за всекиго — и за мъже, и за жени, и за деца, и за възрастни. Или се бе превърнал в титлата, изписана върху поканата — master of business? Планинска птица, която се рее във висини, където никой друг не може да диша. Канада. Имотна империя. Екзотична, образована съпруга от Карибските острови, която — прекалено издокарана — седеше сред публиката. Нима обикновените момичета от Ус му бяха твърде скучни?

— Велико и трогателно е — повтори сериозно Карл. — Защото най-после мога да усетя как се е чувствал… — Ефектна пауза. Карл обгърна залата с поглед и си оправи вратовръзката. — … Род.

След секунда публиката избухна в бурен смях.

Ослепителна усмивка озари лицето на Карл. Вече беше сигурен, че ги е превзел. Свойски опря голите си предмишници о ораторската катедра.

— Обикновено всяка приказка започва с „имало едно време“. Нашата приказка обаче още не е написана. И все пак, щом предстои да се напише, началото ще звучи по следния начин: имало едно време едно село. Местните се събрали в културния дом, за да обсъдят какъв хотел ще построят. А ето го и въпросния хотел…

Той натисна копче от дистанционното и на големия екран зад него се появи изображение.

Залата ахна. По вида на Карл — нали е мой брат — ми стана ясно, че е очаквал още по-въодушевена реакция. Или по-точно, по-позитивна реакция. Но, както ви споменах, според мен повечето хора предпочитат уютна камина и кралско имение пред иглу на Луната. От друга страна, не можеше да се отрече, че сградата притежава известна елегантност. Пропорциите и линиите бяха универсално красиви подобно на леден кристал, на разпенена белогривеста вълна, на гладка скала. Или на бензиностанция. Карл обаче усети, че за да убеди множеството, ще е нужно повече старание. Видях как прегрупира силите, както се казва. Как се мобилизира. Как стегна редиците за следващата атака. Зае се да разяснява подробно изображението; къде ще се намират спа-зоните, фитнес залите, басейнът, детският кът, различните категории хотелски стаи, рецепцията, лобито, ресторантът. Подчерта, че всичко ще бъде топ качество, защото хотелът е ориентиран към гости с високи изисквания. Разбирайте: с дебели портфейли. А името на хотела щяло да бъде същото като на селото: Ус. Име, което, подчерта Карл, ще се завърти по всички медии. Името на родното ни село ще се превърне в нарицателно за качество. А може би дори за изключителност. Не в дискриминиращия смисъл. Семейство със средностатистически доходи щяло да е в състояние да си позволи да прекара един уикенд в бъдещия бутиков хотел, но за да си доставят това удоволствие, щяло да се наложи да заделят пари. Името на нашето село щяло да се асоциира с радост. Карл се усмихна, загатна тази радост пред публиката в аванс. Стори ми се, че сякаш е на път да спечели публиката. Да, присъстващите определено показваха признаци на ентусиазъм, а в нашия край това не е често явление. Следващата бурна реакция на публиката обаче дойде едва когато той назова общата стойност на проекта.

400 милиона крони.

Залата ахна. И температурата рязко спадна.

Карл беше очаквал ахване. Ахване — да, но — по изражението му личеше — не от шок.

Той заговори по-бързо, боеше се да не ги изгуби. Каза, че инвестицията щяла да облагодетелства и собствениците на земи в района, защото строежът на спа хотел и на вилен комплекс щял да доведе до драстично увеличение на цените на недвижимите имоти. Същото важало и за търговците и заетите в обслужващия сектор. Хотелът и вилният комплекс щели да увеличат притока на клиенти. На платежоспособни клиенти. И най-вероятно Ус щял да спечели от това повече, отколкото от самия хотел.