Кралството

— Ни най-малко. Невъзможността да се добереш до своя възлюбен подклажда страстта. Човешката природа е устроена много непрактично.

— Така ли?

— Май имаш още много да учиш.

— Сигурно. Аз обаче не чувам тропане.

Тя погледна в огледалата.

— Появява се, когато запаля колата сутрин. После, след като двигателят загрее, спира. Ще паркираме малко по-нататък, та двигателят да се охлади.

Даде мигач и зави по горски път. Явно и преди беше минавала оттук. След малко свърна по тясна просека и спря под ниско надвиснали борови клони.

Изгаси двигателя. Оказах се неподготвен за внезапната тишина. Тишина, която, усетих инстинктивно, трябва да се запълни с нещо, защото беше по-заредена с напрежение и от най-неуместната реплика, която би могла да излезе от устата ми. Аз — вече убиец! — не смеех нито да помръдна, нито да погледна тази шармантна жена.

— Разкажи ми, Рой. Запозна ли се с някое момиче след последния ни разговор?

— С няколко.

— А с някое по-специално?

Поклатих глава. Хвърлих поглед към нея. Носеше червен копринен шал и свободна блуза, но ясно личаха очертанията на гърдите ѝ. Леко вдигналата се пола разголваше коленете ѝ.

— А… правил ли си го… с някого, Рой?

Сладостна тръпка присви стомаха ми. Поколебах се дали да не излъжа, но какво щях да постигна?

— Все още не.

— Добре. — Тя бавно свали копринения шал. Трите най-горни копчета на блузата ѝ бяха разкопчани.

Усетих как се надървям. Панталонът ме опъваше и отпуснах ръце в скута си, за да прикрия ерекцията. Защото, естествено, си давах сметка, че хормоните доста са ми замаяли главата и не е изключено да преценявам ситуацията напълно неадекватно.

— Дай да проверя дали си се усъвършенствал в кавалерството. — Тя постави десницата си в скута ми върху моята.

Топлината от дланта ѝ преля в члена ми и за миг се изплаших да не се изпразня.

Оставих я да ме хване за ръката. Тя я придърпа към себе си, разтвори блузата, пъхна ръката ми и я постави върху лявата си гърда.

— Чакал си това, Рой. — Тя се засмя гърлено. — Приятно ми е да ме докосваш, Рой. Стисни малко зърното ми. Ние, зрелите жени, обичаме малко по-грубичко. Е, не толкова силно, де. Точно така, браво. Според мен имаш талант, Рой.

Наведе се към мен, задържа брадичката ми с два пръста и ме целуна. Всичко в Рита Вилумсен беше голямо. Езикът не правеше изключение. Грапав и силен, извиваше се като змиорка около моя. Вкусът на Рита Вилумсен беше много по-силен, отколкото на момичетата, с които се бях целувал. Не по-приятен. По-силен. Навярно дори прекалено натрапчив. Или просто сетивата ми бяха изострени до краен предел и свръхчувствителни. Тя завърши целувката.

— Е, има върху какво да се поработи — усмихна се, пъхна ръка под тениската ми и плъзна длан по гърдите ми.

Макар и натопорчен като за световно, усетих как се успокоявам. Защото от мен не се искаше особена инициативност. Тя държеше кормилото, тя определяше скоростта и посоката.

— Да се поразходим — предложи.

Отворих вратата и под съпровода на интензивно, високочестотно чуруликане на птички слязох сред застиналата лятна мараня. Едва сега забелязах, че Рита е обула сини маратонки.

Поехме по лъкатушна пътечка нагоре по склона. Беше по времето на всеобщата лятна ваканция. В селото и по пътищата хората бяха намалели, а тук, горе, вероятността да срещнеш човек беше незначителна. И въпреки това тя настоя да се движа на петдесет метра отстояние, та ако ми даде сигнал, да се шмугна в гората.

На билото на склона спря и ми махна.

Посочи червена хижа под нас.

— Тази е на общинския управител, а тази… — показа с пръст подобие на планинско пасище — … е нашата.

Не бях сигурен дали под „нашата“ имаше предвид нейната и моята, или нейната и на съпруга ѝ, но така или иначе разбрах, че сме тръгнали натам.

Отключи и влязохме в напечена от слънцето стая със спарен въздух. Рита затвори вратата зад мен. Изхлузи маратонките и сложи ръце на раменете ми. Дори боса беше по-висока от мен. И двамата дишахме тежко, задъхани от вървенето. Толкова тежко, че докато се целувахме, лъхтяхме в устите си.

Пръстите ѝ разкопчаха колана ми със завидна сръчност — все едно не е правила друго през живота си. Притеснявах се как ще се справя със закопчалката на сутиена ѝ — смятах го за моя работа. Но явно не беше, защото тя ме въведе в голяма спалня със спуснати завеси, бутна ме върху леглото и ми позволи да гледам, докато се съблича. После легна до мен. Кожата ѝ хладнееше от засъхналата пот. Целуна ме, отърквайки се в голото ми тяло, и след малко пак бяхме потни и се хлъзгахме един в друг като два мокри тюлена. Рита ухаеше силно и приятно и отблъскваше ръцете ми, Когато ставах твърде настъпателен. Лашках се между прекалена активност и непоносима пасивност. Накрая тя хвана члена ми и го вкара в себе си.

— Не мърдай — нареди, възседнала ме неподвижно. — Просто усети.

Усетих. „Официално е — помислих си. — Рой Опгор изгуби девствеността си.“

— Не е ли утре? — подхвърли чичо Бернард в сервиза същия следобед.

— Кое?

— Изпитът по кормуване.

— Утре е.

— Сериозно? Като ти видях усмивката, реших, че вече си го взел.

32