Кралството

— Водолазен костюм — уточни той. — Плавници, маска, бутилка, регулатор и шнорхел. Осемнайсет хиляди петстотин и шейсет крони.

Той избухна в силен смях при вида на облекчението, разляло се по лицето ми. Явно го взе за смайване.

— Помня всяка сключена от мен сделка, Рой!

— Всяка ли? — Изправих се и си избърсах пръстите в дълъг парцал. — Дори продажбата на кадилака?

— Помня я, разбира се. — Вилумсен се засмя, загледан замечтано във въздуха, все едно възкресяваше скъп спомен. — Баща ти никак не обичаше да се пазари. Ако тогава знаех колко му е чужд пазарлъкът, може би щях да предложа по-ниска цена.

— Нима? Да не би да имаш угризения?

Опитвах се да го изпреваря и да го парирам с въпроса, който бе дошъл да ми зададе. Нападението, както казват, е най-добрата защита. Не смятах за нужно да се оправдавам. Не се срамувах какво правя със съпругата му. Все пак бях младо момче, съблазнено от омъжена жена. Е, и? Нека се разберат помежду си. Аз не възнамерявах да се бия за територия. И все пак увих парцала около кокалчетата на дясната си ръка.

— Непрекъснато — потвърди той с усмивка. — Но ако имам вроден талант, той е да потискам угризенията си.

— И как става?

Той се ухили и очите му потънаха в тлъстото лице. Посочи рамото си.

— Когато дяволът върху дясното ми рамо спори с ангела върху лявото, оставям дявола да изложи аргументите си пръв. После прекратявам пренията.

Вилумсен избухна в гръмък смях, съпроводен със стържене, каквото се чува, Когато превключиш на задна предавка, докато шофираш напред. Звук на мъж, който няма да изкара още дълго на този свят.

— Идвам заради Рита — подхвърли той.

Обмислих ситуацията. Вилумсен беше по-едър и по-тежък от мен, но не представляваше физическа заплаха, освен ако не извадеше оръжие. А с какво друго да ме заплаши? Не бях нито финансово зависим от него, нито по какъвто и да било друг начин. Доколкото ми беше известно, Вилумсен не разполагаше със средство да извива ръцете било на Карл, било на чичо Бернард.

Вилумсен обаче можеше да представлява заплаха за един човек. За Рита.

— Тя казва, че е изключително доволна от теб.

Мълчах. По улицата отвън бавно мина кола, но в сервиза бяхме сами.

— „Сонет“-ът никога не бил вървял по-добре. И аз ти докарах кола; искам да я прегледаш и да поправиш каквото има за поправяне. Но нищо повече.

Надникнах над рамото му — дясното, където, по думите му, обикновено стоял дяволът — и видях паркирана отпред тойота „Корола“. Опитах се поне малко да прикрия облекчението си.

— Обаче искам да я стегнеш до утре — уточни Вилумсен. — От далече ще дойде клиент, който кажи-речи обеща да я купи по телефона. И за него, и за мен ще е кофти, ако остане разочарован. Ясно?

— Ясно — кимнах. — Мирише ми на извънреден труд.

— О, сигурен съм, че Бернард ще ме таксува по редовната тарифа.

— Това ще трябва да обсъдиш с него.

Вилумсен кимна.

— Предвид влошеното здраве на Бернард е въпрос само на време аз и ти да договаряме тарифата на час, Рой. Затова искам отсега да разбереш кой е най-важният клиент на този сервиз.

Подаде ми ключовете за колата, каза, че днес май въпреки прогнозата нямало да вали, и си тръгна.

Вкарах колата в сервиза, отворих предния капак и простенах. Очертаваше се да прекарам цялата нощ в работа. Не можех да започна, защото Сигмюн Улсен щеше да ме вземе само след половин час. Изведнъж ми се струпаха куп ангажименти. Все пак не се притесних кой знае колко. Все още се намирах в щастливия си период. Но този ден, оказа се, е бил последният.

34

— Вилумсен беше бесен, задето не си оправил колата до сутринта — каза чичо Бернард, когато пристигнах в сервиза в късния следобед след нощта на Фриц.

— Възникнаха и други ангажименти — отвърнах.

Чичо Бернард наклони едрата си четвъртита глава, кацнала върху малко, също толкова четвъртито тяло. Карл и аз го наричахме Човечето Лего, когато искахме да го подкачаме. Много го обичахме.

— Какви? — поинтересува се той.

— Чукане — отвърнах, отваряйки предния капак на короната.

— А?

— Снощи си бях планирал да топна чушлето, та двата ангажимента съвпаднаха.

Чичо Бернард се изсмя кратко и неволно. Постара се веднага да си сложи мрачната физиономия.

— Работата е преди чукането, Рой. Ясно?

— Ясно.

— Защо тракторът стои отвън?

— Вътре нямаше място, по-късно очаквам три коли за ремонт. На собственици на вили в района.

— Аха. А защо греблото е вдигнато?

— За да заема по-малко място.

— Искаш да кажеш, че и на паркинга е тясно, така ли?

— Добре де, приеми, че греблото е вирнато в чест на снощните ми подвизи. Които не включват „Корола“-та.

Чичо Бернард погледна трактора с гордо щръкналото гребло. Поклати глава и влезе в офиса. Чух, че там се засмя.

Залегнах здравата над тойотата. Чак надвечер научих, че изчезването на Сигмюн Улсен е започнало да се разчува.

Намериха лодката му с обувките в нея. Никой не се усъмни нито за миг, че ленсманът се е самоубил, удавяйки се във водата. Това дори не се обсъждаше. Нещо повече. Хората се надпреварваха да обясняват колко отдавна издайнически признаци в поведението му им правели впечатление.