Крес

— По-лесно ми е, като ги затварям — изсъска тя. Но дори тези две-три думи се оказаха непосилно бреме за ума й и Вълка размърда пръсти — бореше се с оковите на нейната власт. В този миг погледът му трепна покрай нея и в това време един силен удар в гърба на Синдер я хвърли напред. Тя преплете крака и заби чело в гърдите на Вълка. Тялото му се отпусна точно навреме, че да я улови да не падне.

Трън се засмя тихичко зад гърба й.

— Така всеки много лесно ще може да се промъкне зад гърба ти.

Синдер се обърна и отблъсна Трън от пътя си.

— Това тук не ти е игра!

— Трън е прав — обади се Вълка. Синдер долови изтощението в гласа му, макар че не беше много сигурна дали то идва от безкрайните им схватки, или от раздразнението, че му се налагаше да обучава такъв аматьор като нея. Май беше второто. — Затвориш ли очи, ставаш по-уязвима. Трябва да се научиш да използваш дарбата си, без да губиш представа какво се случва наоколо ти, без да ставаш пасивна.

— Без да ставам пасивна ли?

Вълка наклони глава първо на едната страна, после на другата, вратът му изпука, той разтърси глава.

— Да, без да ставаш пасивна. Сигурно ще се наложи да се изправим едновременно срещу дузина войници. С малко късмет ще успееш да овладееш девет или десет от тях. Макар че на този етап и това е доста оптимистично.

Тя сбърчи нос.

— А това означава, че пак ще бъдеш уязвима, ако се изправиш срещу безброй много бойци. Трябва да се научиш да ме контролираш, без да се откъсваш физически или психически от действителността. — Вълка направи крачка назад и потърка рошавата си коса. — Щом даже Трън може да се промъкне зад гърба ти, загазили сме я.

Трън закопча ръкавелите си.

— Никога недейте да подценявате ловкостта на гениалния крадец.

Скарлет се разсмя от пластмасовата щайга, върху която седеше със скръстени крака и похапваше с апетит от купа с овесена каша.

— Гениален крадец ли? Та ние тук цяла седмица се мъчим да измислим как да се вмъкнем на кралската сватба, а твоят най-голям принос досега беше да определиш кой от покривите на двореца е най-просторен, че драгоценният ти кораб да не се одраска при кацането.

Няколко редици с лампички светнаха по дължината на тавана.

— Напълно приемам приоритетите на капитан Трън — рече Ико през вградените в кораба високоговорители. — Много вероятно е да се окаже, че това ще е дебютът ми по нетскрийна. Затова, ако искате да знаете, държа да бъда в най-добрия си вид.

— Хубаво казано, красавице! — Трън смигна на високоговорителите, при все че сензорите на Ико не бяха толкова чувствителни, че да уловят намигването. — А на останалите ще ви обърна внимание, че когато се обръща към мен, Ико съвсем на място ме нарича капитан. Бихте могли до един да се поучите от нея за това-онова.

Скарлет отново се разсмя, Вълка повдигна вежди, но без да се впечатлява, а температурата в товарното помещение се покачи с два-три градуса, тъй като Ико се бе изчервила от ласкателството.

Без да обръща внимание на ставащото наоколо, Синдер обърна чаша хладка вода, като не спираше да превърта в главата си съветите на Вълка. Знаеше, че той е прав. Но макар че, за да контролира Вълка, трябваше да напряга всичките си сили, поне със земните жители като Трън и Скарлет й беше лесно — също като да смени сензора на изключен андроид. И досега вече трябваше да може да прави и двете неща едновременно.

— Хайде да опитаме пак — рече тя и стегна опашката си. Вълка премести вниманието си към нея.

— Защо не си починеш малко?

— Когато войниците на кралицата ме погнат, няма да имам никакво време за почивка, нали така? — Тя разкърши раменете си, за да се поободри. Главоболието й бе поутихнало, но гърбът на тениската й беше мокър от пот, всяко мускулче играеше от усилието й в борбата срещу Вълка от изминалите два часа.

Вълка потърка слепоочията си.

— Да се надяваме, че никога не ще ти се наложи да се изправиш срещу истинските войници на кралицата. Струва ми се, че срещу чародеите и специалните агенти имаме някакъв шанс, но новите войници са различни. Приличат повече на животни, отколкото на хора, а манипулацията на съзнанието не им понася добре.

— Ами то на кого ли понася? — обади се Скарлет, докато остъргваше с лъжица купата. Вълка премести очите си върху нея и погледът му се смекчи. Откакто той и Скарлет бяха станали част от екипажа на Рампион, Синдер бе наблюдавала това преобразяване стотици пъти и въпреки това пак се чувстваше така, сякаш бе натрапник в нещо много лично.

— Исках да кажа, че тези войници са непредвидими дори когато са под контрола на техния чародей. — Погледът на Вълка се върна върху Синдер. — Или пък на някой друг лунитянин. Генетичните промени, които са претърпели, за да станат войници, са се отразили и на мозъците им, и на телата им. Те са непостоянни, диви… опасни.

Трън се подпря на щайгата на Скарлет и й прошепна, но така че всички да го чуят:

— Този тук нали си дава сметка, че е бивш уличен боец, който все така се подвизава под името „Вълка“, а?

Синдер захапа вътрешната страна на бузата си, за да потисне смеха си.