Крес

— Щом приключим със спасяването на света, ти ще ми помогнеш да си избера корона.

Глава трета

Корабът на Сибил се откачи от скобата за скачване, сателитът се разтресе и Крес отново остана сама в галактиката. Тя много се измъчваше, че си няма другар, но винаги си отдъхваше, щом Сибил си тръгнеше. А този път дори повече от обичайното. Господарката й я навестяваше на всеки три-четири седмици — толкова често, че да може спокойно да вземе нова кръвна проба. Но откакто бяха почнали атаките на вълците хибриди, тя идваше вече за трети път. Крес не помнеше някога да е виждала господарката си толкова разтревожена — явно беше, че кралица Левана отчаяно искаше да залови момичето киборг.

— Корабът на господарката се откачи — докладва малката Крес. — Искаш ли да си поиграем на нещо?

Ако не беше тревогата й от поредното посещение на Сибил, Крес сигурно щеше да се усмихне — както правеше всеки път, щом чуеше малката Крес да й задава този въпрос. А той й напомняше, че не е съвсем сама, а донякъде си има спътник.

Много отдавна Крес бе научила, че думата сателит произхожда от латински и означава спътник, раболепен слуга и подлизурко. Заради самотата й и трите интерпретации й се бяха сторили иронични, дордето не програмира малката Крес. Тогава разбра всичко.

Сателитът й беше компания. Той изпълняваше заповедите й. Никога не протестираше, не й противоречеше, не я занимаваше с досадни мисли.

— Не сега — рече тя. — Първо трябва да проверим файловете.

— Дадено, како — дойде очакваният отговор. Програмираният отговор. Крес често си бе задавала въпроса дали усещането да си истински лунитянин и да имаш пълен контрол над друго човешко същество беше същото. Понякога си фантазираше, че програмира господарката Сибил с лекотата, с която беше програмирала някога и гласа на сателита си. Как ли щеше да се промени играта, ако господарката й вземеше да изпълнява нейните заповеди, а не обратното.

— Включи всички екрани!

Крес се намираше пред панорамната гледка от невидими екрани — едни големи, други малки, едни поставени върху вграденото писалище, други покачени на стените на сателита и наклонени под такъв ъгъл, че където и да се намираше в кръглата стая, можеше да вижда идеално.

— Скрий новините! — следвайки командата й, всички картини изчезнаха и Крес можа да види през тях голите стени на сателита.

— Покажи папките с данните за: Лин Синдер, Рампион 214, клас 11.3, императора на Източната република, Каито, и на… — Тя замълча, като се наслаждаваше на вълната от очакване, която премина през нея. — Карсуел Трън.

На четири екрана се показа информацията, която Крес бе събрала. Тя седна да прегледа документите, които вече знаеше наизуст.

Сутринта на двадесет и осми август Лин Синдер и Карсуел Трън се измъкват от затвора в Ню Бейджин. Четири часа след бягството им Сибил бе дала заповед на Крес — намери ги! Заповед, която беше дошла от самата кралица Левана, както наскоро стана известно на Крес.

Само три минути й отне да изрови справката за Лин Синдер, но почти цялата информация, която беше намерила, се оказа фалшива — фалшива земна самоличност, която някой беше скалъпил за момиче от Луната. Крес дори не можеше да определи кога Лин Синдер е пристигнала на Земята. Преди пет години тя просто се бе появила от нищото. По онова време е била вероятно на единадесет. В биографията й се съдържаха данни за семейството й и училището отпреди „катастрофата с кораба“, която бе погубила родителите й и бе довела до операцията, превърнала я в киборг. Но всичко това беше лъжа. Стигаше човек да проследи родословното дърво на Лин Синдер само две поколения назад и щеше да стигне до задънена улица. Архивите бяха създадени, за да хвърлят прах в очите.

Крес изви поглед към папката, в която продължаваше да сваля информацията за император Каито. Неговият файл беше несравнимо по-голям от другите, защото всеки миг от живота му се записваше и подреждаше в папки — от неговите фенове в мрежата до официалните правителствени архиви. Информацията се увеличаваше непрекъснато, а откакто обявиха годежа му с лунната кралица, направо растеше с лавинообразна скорост. Само дето беше напълно безполезна. Крес затвори връзката.

Досието на Карсуел Трън изискваше повечко работа. На Крес й бяха нужни четиридесет и пет минути да влезе във военните архиви на Американското правителство и на още пет други агенции, които си бяха имали работа с него, да събере записите от съдебния процес, статиите, военните досиета, дипломите му, различни документи, декларации за дохода, изобщо цялата история на живота му. А тя започваше с акта за раждането на Трън, продължаваше през многобройните почести и награди, които бе спечелил, докато растеше, и стигаше до влизането му в армията на Американската република, когато бе навършил седемнайсет. Но следите му се губеха след деветнадесетия му рожден ден, когато Трън бе отстранил идентификационния си чип, бе откраднал кораба и бе дезертирал от армията. Това беше денят, в който той бе минал в нелегалност.