Крес

Следите му изплуваха отново след година и половина — в деня, когато бе открит и заловен в Източната република.

В допълнение към всички официални сведения, значително количество клюки и сърдечни вълнения се носеше от множеството групи с фенове, които се бяха пръкнали в резултат на изгрялата слава на Карсуел Трън. Разбира се, император Каи имаше повече фенове, но по всичко личеше, че не на едно и две момичета на Земята им се бе завъртяла главата по красивия донжуановец, който бягаше от закона. Последният факт никак не тревожеше Крес. Тя си знаеше, че всички те имаха съвсем погрешна представа за него.

Над папката на Трън стоеше триизмерна холограма, която Крес беше сканирала от завършването му във военната академия. Предпочиташе я пред прословутата затворническа снимка, която беше добила такава популярност — онази, на която Трън намигаше на камерата. Предпочиташе я, защото на холографа той носеше изрядно изгладена униформа с искрящи сребърни копчета и се подсмихваше самоуверено под мустак.

Крес се разтопяваше, щом видеше тази усмивка.

Всеки. Път.

— Здравейте отново, господин Трън — промълви тя тихо на холограмата, а после, като въздъхна замаяно, обърна се към единствената останала папка.

Рампион 214, клас 11.3. Товарният кораб, който Трън беше откраднал от военните. Крес знаеше всичко за кораба — от общия план до графика за техническия преглед (както препоръчителният, така и действителният).

Всичко.

Включително и къде се намираше.

Крес натисна една икона на най-горния ред в папката и смени холографа на Карсуел Трън с галактическата мрежа за позициониране. Появи се Земята. Нащърбените краища на континентите й бяха толкова добре познати на Крес, колкото и програмирането на малката Крес. Та нали бе прекарала половината от живота си в съзерцание на планетата от разстояние двадесет и шест хиляди и седемдесет и един километра!

В кръг около Земята светеха хиляди точици, които показваха всеки кораб и всеки сателит оттук чак до Марс. Един бърз поглед бе достатъчен на Крес да разбере, че ако в този момент погледне през прозореца, от който се виждаше Земята, ще забележи нищо неподозиращия разузнавачески кораб на Източната република, прелитащ край невзрачния й сателит. Преди години понякога се изкушаваше да спре корабите, но имаше ли смисъл? Нито един земен жител не би се доверил на лунитянин, а още по-малко би се втурнал да го спасява. И така, без да обръща внимание на кораба, Крес си затананика и се зае да разчиства точиците от холографа, докато накрая там останаха единствено данните на Рампион — една-единствена жълта точка върху огромния холограф. Крес искаше да анализира кораба на фона на планетата под тях.

Той се движеше на дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет километра над Атлантическия океан.

Тя изкара на холографа данните на своя собствен сателит, който се движеше в орбитата. Ако човек прокараше една връв от сателита до центъра на Земята, тя щеше да мине точно през бреговете на японската провинция.

Корабът беше далеч от нея. Много далеч. Полето на земната орбита все пак беше огромно.

Намирането на координатите на Рампион се бе оказало едно от най-големите предизвикателства за Крес в кариерата й на хакер. Но дори така, само три часа и петдесет и една минута й бяха достатъчни. И през цялото време пулсът и адреналинът й не спряха да пеят.

Първо трябваше да ги открие.

Първо трябваше да ги открие.

За да може да ги защити.

Накрая всичко опря до малко математика и дедукция. Крес използва сателитната мрежа, за да улови сигналите, излъчвани от всички кораби, които обикаляха в орбитата на земята. Отхвърли онези, които имаха проследяващи устройства — знаеше, че те са били свалени от Рампион. Отхвърли и онези, които явно бяха прекалено големи или прекалено малки.

Останаха предимно лунни кораби, а те до един вече бяха в нейно владение. Крес от години разстройваше сигналите им и объркваше радарните вълни. Мнозина от земните жители вярваха, че лунните кораби са невидими заради някакъв трик на съзнанието. Да знаеха само, че всъщност един презрян щит им причинява толкова много главоболия!

Накрая останаха само три кораба в орбитата, които отговаряха на критериите. Два от тях (несъмнено нелегални, пиратски кораби), без да губят и минутка, кацнаха на Земята още щом осъзнаха, че в космоса тече мащабно издирване и всеки миг могат да ги заловят. По-късно Крес от чисто любопитство сканира полицейските протоколи в тяхна близост и научи, че и двата кораба са били засечени в момента на навлизането им в атмосферата на Земята. Глупави злодеи.

Така остана само един кораб. Рампион. А на борда му се намираха Лин Синдер и Карсуел Трън.

Дванайсет минути след като бе открила местонахождението им, Крес обърка всеки сигнал, който криеше опасност да ги намерят, като използва стария си метод. И така, Рампион 214, клас 11.3 изчезна в пространството като с магия.