Крос

— Но защо не си го е потърсил?

Защото той не съществува, помисли си Съливан, но светкавично импровизира:

— Вероятно защото е в Лондон. — Пъхна апаратчето в жабката.

Сега, след като разполагаше с мобилния телефон, знаеше каква ще е следващата му стъпка. Всъщност нямаше търпение да я предприеме. Откара семейството си до залата и спря до тротоара.

— Ето, че пристигнахме за нула време. Надминах себе си. Ще паркирам някъде и ще се срещнем вътре.

Не му отне много време да открие платения гараж и да намери свободно място за паркиране. Качи се с колата на най-горния етаж, за да си осигури допълнително усамотение и по-добър обхват. Номерът бе запаметен в телефона. Съливан го набра. Сега следва истинското забавление. Дано копелето да вдигне.

И дано на екрана му се изпише номера на повикващия.

Обади се лично Джон Маджоне.

— Кой е? — попита той. В гласа му се долавяше паника.

Самият бос! Удар в десетката. Двамата се мразеха още от времето, когато задачи му възлагаше Маджоне-старши.

— Познай, Джуниър.

— Нямам никаква представа. Откъде имаш този номер? Който и да си, вече си мъртъв.

— В такъв случай предполагам, че имаме нещо общо.

Адреналинът на Съливан се бе покачил. В момента никой не можеше да го спре. Беше най-добрият в това да набележи жертвата и да си поиграе с нея.

— Точно така, Джуниър. Ловецът се превърна в плячка. Обажда се Майкъл Съливан. Помниш ли ме? И знаеш ли какво? Ти си следващият в списъка ми.

— Касапина? Ти ли си, боклук? И без това щях да те убия, но сега ще те накарам да си платиш за това, което си сторил на Бени. Ти си само едно нищожество и ще те смачкам.

— Това, което направих на Бени, е нищо в сравнение с това, което ще сторя на теб. Ще те срежа на две с касапския трион и ще изпратя половината на майка ти, а другата половина на жена ти. Кони ще я гледа, докато я чукам пред децата ти. Какво ще кажеш?

— Ти си мъртъв! — избухна Маджоне. — Вече си мъртъв! Всичко, на което някога си държал, е… мъртво. Идвам за теб, Съливан.

— Да, добре, запази си ред.

Съливан затвори телефона, после погледна часовника си. Чувстваше се страхотно да говори по този начин на Маджоне. Беше осем без десет. Дори нямаше да пропусне първата песен на „Ю Ту“.

59.

Тъкмо бях приключил с последния сеанс за деня и преглеждах старото досие на Мария, когато на вратата неочаквано се почука. Кой беше сега?

Отворих и видях Сампсън.

По мишницата си стискаше картон с дванадесет бири „Корона“, който изглеждаше смешно малък за габаритите му. Нещо бе станало.

— Съжалявам — рекох, — но не пия по време на работа.

— Добре де. Тогава ще се наложи да се отдам на самотно пиянство с въображаемите ми приятели.

— Е, след като видях колко много се нуждаеш от терапия, този път ще направя изключение — размислих аз.

Отстъпих, за да му дам път да влезе, а той ми подаде изстудената бира. Определено нещо ставаше. Сампсън никога досега не бе идвал в офиса ми.

— Добре си се подредил — отбеляза той. — Аз бих могъл да допринеса за очовечаване на обстановката с някое увивно растение или друга джаджа.

— Само не ми избирай произведение на изкуството — ужасих се аз.

Тридесет секунди по-късно „Комодорс“ озвучаваха офиса ми — изборът беше на Сампсън, — а самият той се пльосна на кушетката, която хлътна под тежестта му.

— Познаваш ли Ким Стафорд? — атакува ме той точно когато отпивах от бирата.

Въпросът му ме смая дотам, че едва не се задавих. Ким беше последната ми пациентка за деня. Възможно бе Сампсън да я е срещнал в коридора, но нямах ни най-малка представа откъде знае коя е.

— Защо питаш? — Отпих втора голяма глътка.

— Ами, аз съм детектив от полицията. Току-що я видях отвън. Човек трудно може да не я забележи. Тя е гаджето на Джейсън Стемпъл.

— Джейсън Стемпъл ли? — Сампсън го бе казал така, сякаш трябваше да знам кой е. В известен смисъл аз наистина го познавах, макар и не лично, нито по име.

Зарадвах се, когато Ким дойде за още сеанси. Категорично отказа обаче да ми разкрие кой е годеникът й, въпреки че той продължаваше да я пердаши.

— Стемпъл работи в Шесто управление — поясни Сампсън. — Струва ми се, че постъпи в полицията, след като ти напусна.

— Значи е ченге! — Бях учуден.

— Да. Макар че никак не му завиждам. Напоследък там е доста тежко.

Зави ми се свят, а стомахът ми едва не се преобърна. Джейсън Стемпъл е полицай?

— Как върви случаят „Джорджтаун“? — попитах аз навярно за да отклоня Сампсън от темата.

— Нищо ново — отвърна той. — Срещнах се с три от четирите жертви, но все още съм доникъде.

— Значи никоя от тях не иска да говори дори след това, което им се е случило? Трудно е да се повярва. Не смяташ ли, Джон?

— Прав си — кимна той. — Жената, с която приказвах днес, капитан от армията, ми призна, че изнасилвачът е отправил заплахи към семейството й. Дори само това бе повече, отколкото възнамеряваше да ми разкрие.

Довършихме бирите си мълчаливо. Мислите ми се люшкаха между случая на Сампсън и този на Ким Стафорд и нейния годеник полицай.