Къртицата

Извади от гардероба сухи дрехи, облече се и излезе от стаята. Настроението му беше чудесно. Сега можеше да седне и дълго да чете. Предвкусвайки удоволствието от сериозната работа, той се изкачи на горния етаж и отвори малката вратичка.

Просторната библиотека тънеше в полумрак. Светеше само една слаба лампа в дъното на залата. Тъмните рафтове с хиляди подвързани книги се издигаха до тавана. Беше тихо и топло. Зад запотените прозорци в нощната тъмнина летяха снежни облаци.

„Обстановка само за четене — помисли Базил, докато търсеше ключа за осветлението. — С какво ще се заема тази вечер? Първо, разбира се, старинният «Трактат за властта» на държавния престъпник Талимат. След това «Зебара — вековен враг на Аткран». И ще трябва да потърся нещичко по въпросите на икономиката. Заплетена работа… Абсурдно общество.“

Ключът изщрака под пръстите му и в библиотеката стана светло.

— Добър вечер, уважаеми Базил — раздаде се спокойният глас на Бурдан.

Базил изненадано се обърна и видя как господин съветникът става от едно кресло, чиято широка облегалка го бе закривала досега. Безизразното лице не позволяваше да се разбере какви чувства изпитва. Но едва ли чакаше тук само заради удоволствието да поговори със своя библиотекар.

— Добър вечер — каза Базил с известно закъснение и доста непочтително обърна гръб на съветника, за да свали от рафтовете нужните книги.

— Бродите до късно из града — меко му се скара Бурдан. — Сега времената не са сигурни. Стрелят… Преди час нападнаха един център за възстановяване.

— Така ли? — полюбопитствува Базил. — Къде е станало това?

— Далече оттук. В сектор 26. Но за бунтовниците сега разстоянията нямат значение. За колко време стигнахте дотук?

— Откъде? — невинно запита Базил.

Бурдан млясна няколко пъти с ароматната си дъвка и потупа по седалката на креслото до себе си.

— Елате тук, драги Базил. Трябва вече да си поговорим. От колко време сте на работа при мене?

— От два месеца, ако не греша — каза Базил, сядайки в креслото.

Бурдан закима като щастлив учител.

— Точно така, два месеца… Знаете ли, аз имам навика да не приемам при себе си хора, преди да знам всичко за тях, дори това например, какъв номер обувки са носили бабите им. Но за вас направих изключение. Иска ми се да ви вярвам.

— Извънредно съм поласкан — учтиво отвърна Базил. — Боя се само от едно. Трудно бих могъл да ви разкажа много за себе си. Имам странното чувство, че вие знаете повече, отколкото аз самият.

— Така, така — зарадва се господин съветникът. — И откъде имате това чувство, безценни мой? Само, моля ви, не разтваряйте книгата. Защо да се отвличаме от толкова интересна тема?

— О, не се тревожете. Мога да върша и двете неща наведнъж.

— Да… Вие сте изключително способен човек, Базил. Но да се върнем на темата. Откъде имате странното чувство, че знам много за вас?

— Проста логика. Разсъдете сам. Десантните части са изпратени да завладеят една крепост… Не успяват, но това е друг въпрос… От всички, които намират в крепостта, оставят жив само един човек и го пленяват с цената на големи жертви… Колко всъщност?

— Много. Но продължавайте, моля ви.

— И тъй, довеждат ви този определен човек, а вие го приемате в своята резиденция като… бих казал като най-добър приятел, ако тази дума има някакъв смисъл за вас. Би било странно за един практически ръководител на правителството…

Бурдан бързо вдигна ръка.

— Не обърквайте нещата! Правителство няма вече от сто и двадесет години. Аткран е първата държава, преминала към неограничена демокрация…

— Знам — съгласи се Базил. — Прощавайте за грешката. Исках да кажа, че вие сте най-способният от четиримата съветници. При това сам споменахте, че обичате да знаете всичко за своите хора. Откъде-накъде ще назначавате за личен библиотекар съвсем случаен човек? Да не говорим за достъпа до Центъра за лоялност…

— …към който вие от известно време охладняхте — меко допълни Бурдан. — Вашата логичност буди възхищение. И вие сте безусловно прав. Аз знам много неща за вас. Знам, че сте избягал от уранов рудник номер четири. Бих искал да науча подробности около това, но… както искате. Изобщо вие имате способност да се измъквате от най-невероятни затруднения. Няколко часа след пристигането в столицата са ви заловили в Синята кула. Интересно, впрочем, защо ви е било нужно да влизате там? Но да отминем и това. Не мога обаче да не се възхищавам от бягството ви от Центъра за лоялност. После следите ви се губят, но не задълго. Вие овладявате подземната крепост в планината Дзарганай и унищожавате половината от десантните части, изпратени да ви заловят. Е, мислите ли, че подобни способности няма да привлекат вниманието ми? Какво ще кажете?

Базил мълчеше, сякаш вглъбен в редовете на разтворения „Трактат за властта“.

— Мълчите… Правилно, няма смисъл да отричате. Аз съм длъжен да знам много неща. Известно ми е например къде бяхте преди малко. Гледах ви от кабинета си и ще призная, че действувахте отлично.

— Не разбирам за какво говорите — студено каза Базил.