Къртицата

— Да пием за властта, безценни мой Базил. Вие сте прав в много неща. Наистина, властта е главният залог в играта на живота. Жалко, че вие не искате да разберете това. Държавата е машина за потъпкване на всяко противодействие и няма сила, която да я победи. Вашето сътрудничество с бунтовниците от подземията е просто детска игра. Не разбирате ли, че всичко това е само в моя полза? Бунтовниците са главната причина за раздора между военните и братята по лоялност. По този начин се запазва необходимото равновесие на властта в страната. Иначе… какво ми пречи да заповядам да залеят всички шахти с бетон? Или да повикам от зебарския фронт една дивизия и да я пусна в тунелите?

Базил надигна чашата си с усмивка. Беше доволен от спора.

— Пречи ви точно това, че сте марионетка. Не на отделен човек. Вие ръководите системата само защото спазвате нейните правила. Опитате ли се да ги нарушите, ще бъдете смазан. Това вече не прилича на власт, нали? За поддържане на едно противоестествено състояние на нещата е създаден грамаден бюрократичен апарат за управление, за разединяване на народа и за репресии срещу непокорните. Това е истинската власт, на която можете само да се подчинявате. Милиони дребни чиновници, военни и братя по лоялност се сливат в една безлика сива маса, която иска на всяка цена да запази своето господствуващо положение. Те вършат своята ежедневна работа, пишат доноси и треперят от страх пред чуждите клевети. Те дори не знаят, че управляват, но го вършат, и то твърде добре. Работниците са обезобразени, разединени в десетки класове, разделени по професии, по онази участ, която им е отредена още по рождение. С цената на огромни усилия се контролира всеки техен жест, всяка тяхна дума. За най-малкото нарушение на реда виновниците попадат в Центъра за лоялност. И всичко това, взето заедно, представлява една твърде оригинална, но всъщност ординерна дребнобуржоазна система от фашистки тип… не, не обръщайте внимание на последните думи, няма да ги разберете. Това е системата и вие безропотно служите на нея.

— Може би сте прав — мрачно каза Бурдан. — Това прилича на истина… Горчива истина. Но вие сте длъжен да признаете, че системата е съвършена и ще се запази завинаги. Преди повече от век гениалният Палкием е поставил нейните основи и тя съществува и до днес практически непроменена. Готов съм да приема вашето твърдение, че моята позиция е губеща. Само че и вие не печелите нищо. Днешното общество не може да бъде променено, колкото и да ви се иска. Можете да разрушите държавата и да я върнете в първобитно състояние — това е единствената възможна промяна. Вие сам се хващате в клопката, която ми обрисувахте. За да създадете своето идеалистично общество, ще трябва да поемете властта. А тя няма да ви позволи да вършите нищо друго, освен това, което ще укрепва съществуващия строй.

— Има и друг изход, господин съветник. Вие напразно възвеличавате системата. Няма да отричам, че тя е създадена твърде хитроумно, но съвсем не е вечна. Нещо повече, тя е осъдена на разпадане. Вие сам нарекохте Палкием гений. Формулировката ми се струва неточна, но едно е сигурно — че той е бил много по-способен от своите предшественици. И въпреки това е управлявал държавата едва седем години. След това е бил обвинен в държавна измяна и екзекутиран. Посмъртната реабилитация не променя нещата. От Палкием започва бясната борба за власт, в която се употребяват всички средства — заплахи, убийства, доноси, шантаж и тъй нататък. Именно в това е фаталната слабост на вашата система. В нея побеждава не по-умният, а онзи, който е по-пригоден към безкрайните интриги на управляващите кръгове. Не съм се срещал с вашия предшественик Антраб, но по някои косвени признаци предполагам, че е бил по-способен от вас. Така ли е, господин съветник?

Бурдан мълчеше.

— Предполагам, че е така — продължи Базил. — И по същата закономерност вашето място ще бъде заето от онзи неприятен субект Кар. Всъщност историята на съветниците представлява едно безкрайно спускане надолу. Рано или късно ще се стигне дотам, че начело на властта ще застанат хора, които няма да могат да се справят с държавното управление. Мисля дори, че този момент отдавна би настъпил, ако не го забавяше разединяването на работниците по отделни класове. Но отсрочката е само временна. Кризата задължително ще настъпи със своите две характерни черти — неспособност да задържите властта и нежелание на потиснатите маси да продължават по старому. Сам виждате, че вашата система не е вечна. Тя постепенно се самоунищожава. Не знам кога ще дойде нейният край, но мисля, че при добра организация, той може да се ускори.

— А на мене каква роля отреждате в играта? — запита Бурдан с неузнаваем, сипкав глас.