Къртицата

— Защо ме затруднявате, драги? Нима смятате, че онази черна качулка е достатъчна маскировка? Познах ви от пръв поглед. Ще ви кажа честно, че ми доставихте голямо удоволствие. Но акцията беше безсмислена. Трябваше да ме питате, преди да рискувате живота си за нищо. Вашата памет е блокирана с много по-мощни средства, отколкото се използуват за обикновените хора. Така че само аз мога да ви я върна. Помнете това.

— Срещу какво? — рязко запита Базил.

Господин съветникът се облегна назад и не отговори. После изведнъж втренчи поглед в своя събеседник.

— Все пак странно е, че се съгласихте да работите при мене. Вие ме мразите, нали? Мълчете, знам какво мислите. Понякога най-силната проява на омразата е да мълчиш, за да изчакаш момента за удар. Вие сте готов да ме унищожите, Базил, но смятате, че още не е дошло времето за това. Нищо… Цял живот съм бил обкръжен от врагове. Само че вие сте друг. Не искате ли двамата да завоюваме власт над целия свят?

Базил отново не отговори. Бурдан тежко въздъхна.

— Е, да, вие можете да завоювате света сам. Дори много повече… И аз съвсем няма да ви бъда нужен.

— Властта също не ми е нужна.

— Добре, какво искате тогава?

Книгата в ръцете на Базил шумно се захлопна. Бурдан трепна и отново впери поглед в своя библиотекар, който говореше бавно и спокойно.

— Искам да унищожа този обществен ред, който е бил граден усърдно с векове. Искам да освободя хората от робството, в което живеят от първия до последния си миг. Искам да разруша системата за принуждение…

Господин съветникът се засмя с облекчение.

— Мислех, че е нещо по-сериозно. Вие сте идеалист, скъпи мой. Приличате на Талимат, затова с такова увлечение четете неговия трактат. Всяко общество се нуждае от равновесие. Премахнете принуждението — и какво ще остане? Общественият ред ще рухне, ще настъпи анархия.

— И затова вие въвеждате ред с помощта на биологически преобразования.

— Виждам, че ставате разумен — усмихна се Бурдан. — Съвършено вярно, истинско разпределение на труда не може да има, докато хората са равни и взаимозаменяеми. Историята сочи много примери за безредията, възникнали само защото едни групи са смятали, че могат да заемат мястото на други. За щастие от един век насам нещата стоят другояче. Преобразуването на организма прикрепва завинаги дадена личност към определен клас. Грешки не може да има. Преминаването в по-горен клас съществува само като изключение, като възнаграждение за големи заслуги. А от друга страна, е много по-удобно, когато работникът е приспособен към своите задачи. Механикът се нуждае от три или четири ръце — и той се ражда с тях или пък ги получава след краткотрайна процедура. Един обикновен човек би бил изтощен само след няколко дни работа като носач. Но хората от клас 52 са приспособени към такива задачи — ниски, мускулести, издръжливи. А кой ще може да се промъкне във вътрешността на най-сложните машини, за да извърши необходимия ремонт? Разбира се, джуджетата от клас 27. И така нататък… Броят на работниците от даден вид се регулира централно и по този начин се осигурява точно необходимата работна ръка.

— Боя се, че не е съвсем така — замислено каза Базил. — Вие сте постигнали твърде големи успехи в биологията, в ядрената енергетика и в някои други области. И в същото време залагате на примитивния човешки труд. Не се полагат никакви усилия за механизация, за автоматизиране на производството… А това би освободило много хора от задължението да се трудят до изнемогване. Нещо повече, уверен съм, че имате възможност да създадете общество, в което всички потребности да бъдат задоволени.

— Отново идеализъм! — сърдито го прекъсна Бурдан. — Масата се нуждае от принуждение. Само гладът може да я накара да работи.

— Следователно вас по принцип не ви интересува свободата на личността — заключи Базил.

— Естествено, че не. Ако отделният индивид получи свобода, това ще бъде заплаха за целостта на обществото. Мисля, че вече ви го казах. Трябва да разберете, че производството е най-важното за всяка държава. Спрете го само за ден и ще стане катастрофа.

— В това отношение вие преуспявате. Ако не греша, открили сте най-подходящия регулатор — войната.

— Откъде стигнахте до този извод? — бързо запита съветникът.