Кървавата река

С достатъчно място за всички в света, където нуждите от ресурси и енергия никога не намаляваха, племената Плейнфолк нямаха желание да се унищожават едно друго. Важното беше да поддържат своя „статус“ — признаването на куража на воин. Но един воин с нож, независимо колко е смел, не беше равен на самурай с меч и след като това беше установено заедно с изгодата, която можеше да се извлече от редовните търговски контакти, беше развито едно предпазливо партньорство. Партньорство, на което мютите разчитаха, защото освен редица полезни домашни предмети майсторите на желязо им доставяха по-добри ножове с по-остри режещи ръбове на мястото на примитивните ножове, наследявани от поколение на поколение, арбалети за ловуване и, последната година, пушки, които да бъдат използвани срещу истинския враг на мютите — подземните хора.

Клиъруотър добре разбираше, че тази почтителна връзка и материална зависимост, изградена в продължение на няколко десетилетия, е в дъното на колективния ум на племето заедно с разбирането, че са на път да я разрушат. Не им липсваше смелост, а убеждение.

Когато видя доказателство за тяхната сила, племето ги приветства като Избраните. Началната измама, скалъпена от Карнеги-Хол, беше станала реалност. Мисълта, че те, Коджак, ще изиграят ключова роля в събитията, които предизвестяваха раждането на Талисмана, беше вълнуваща. Но сега еуфорията беше отминала. Обещанието на Кадилак, че името им ще бъде свързано завинаги с идването на Тройнонадарения, с наближаването на фаталния ден постепенно беше изгубило очарованието си. Племето беше работило упорито да изгради отбранителните линии, които Кадилак и облачният воин бяха планирали, преди да заминат, но с наближаването на деня Клиъруотър чувстваше, че Коджак все повече се тревожат за дългосрочните последици от въставането срещу майсторите на желязо.

Клиъруотър минаваше от група на група и обясняваше какви оръжия могат да завладеят и какви богатства могат да се вземат от кораба. Знаеше, че по такъв начин ще ги убеди да заемат позициите си на брега, но това нямаше да ги задържи там. Само един блестящ успех на Кадилак и облачния воин можеше да им върне смелостта.

Капитан Каваниши и майор Морита стояха на портативния подиум в средата на проходната палуба и наблюдаваха как четиримата шинтоистки свещеници и техните прислужници си проправят път към яхърите, където двеста и петдесет самураи стояха до оседланите си коне.

Церемонията трябваше да направи войниците на Морита неуязвими за лошите ками, извикани от „бялата вещица“ в Херън Пул. Морита беше единственият свидетел на ужасния ефект на нейната сила върху събраните там войски. Никакъв меч, стрела или копие не можаха да я поразят. Като видяха това, мнозина бяха подвили опашки и бяха побягнали; онези самураи, които не побягнаха, загинаха. Ако той не беше затиснат от разбитата трибуна, и той щеше да загине заедно с тях. Но този път това нямаше да се случи. След като проучиха старите документи, свещениците бяха подготвили много силни заклинания, гарантиращи връщането на магията на вещицата върху самата нея.

Морита и офицерите му вече бяха благословени на отделно богослужение, скоро щеше да дойде и редът на тристате пехотинци с червени ленти. Тъй като бяха от по-нисък ранг, те щяха да получат групово благословията на всичките осем свещеници.

Изо Уантанабе, който беше в задната редица, когато Морита беше получил своята духовна броня, наблюдаваше отстрани. Въпреки претенциозната си титла на пратеник на предните постове той беше само администратор и при това от сравнително нисък ранг. Освен ако не биваха включени в последния защитен рубеж в някое гражданско въстание, администраторите обикновено не водеха война с нищо по-остро от четчицата за писане. Техните мечове бяха символи за ранг, но функцията им все пак не беше чисто церемониална. В някой деликатен момент, когато кариерата ти като функционер неочаквано се обърка, те осигуряваха бърз и ефикасен начин за собствено спасение и на всеки друг — по-нататъшни затруднения.

Като знак на специална чест капитан Каваниши даде на Уантанабе разрешение да наблюдава от мостика предстоящото дебаркиране. След като тримата останали убийци бъдеха сигурно заключени в трюма, той щеше да слезе на брега да присъства на екзекуцията чрез обезглавяване на всичките пленени мюти и набиване на кол на техния коварен летописец. Само един мъж, една жена и едно дете щяха да бъдат пощадени, за да разказват какво се е случило на онези, които са дръзнали да се опълчат срещу Синовете на Ни-Исан.

Когато всичките войници бяха благословени, Морита изтръгна войнствени възгласи от гърлата им с кратка реч, след това се върна на мостика с адютантите и личния си телохранител. Уверен, че се движат по разписание и призори ще дебаркират, Морита заповяда на всички на мостика да се даде по чашка саке и се оттегли в квартирата си на втория етаж в центъра на надпалубната надстройка.