Кървавата река

— Какво правиш тук, по дяволите? — викна й Стив. — Казах ти да стоиш в самолета!

— Къде е Кадилак?

— Едно по едно! — отсече Стив. — Келсо е тежко ранен!

— Но Кадилак също може да е ранен!

— Преди малко ми каза, че всичко ще е наред, защото Талисмана бди и над двама ви!

— Ох, упорит си като него! — Клиъруотър тропна с крак и едва не припадна от острата болка, която прониза крака й от глезена до бедрото.

Джоди я хвана, тя се олюля и седна на стъпалото.

— Спокойно… остави на нас.

Стив излезе от кабината. Споделяше загрижеността на Клиъруотър, но не се подаде на раздразнение.

— Джоди… тази дупка в кабината е ужасна. Трябва ни нещо да я покрием, за да предпазва Келсо от снега, докато го извадим оттам.

— Защо не използваме люка на товарното отделение?

— Идеално… — Стив извади брадвата от кабината и с известна ирония добави: — И ако се окаже, че Кадилак все още е цял, можем да го попитаме дали ще иска да ни помогне.

Клиъруотър погледна присвитите му очи, но не се хвана на въдицата.

Вратата на товарното отделение беше конструирана да се вдига нагоре, но тъй като самолетът беше наклонен на една страна, ключалките се бяха забили в земята. Стив отсече пантите и с дръжката на брадвата повдигна изкривения люк.

Клиъруотър помогна на Джоди да измъкне тежката торба, натъпкана с плячка. Когато я вдигнаха, видяха вдървеното тяло на Кадилак — първо главата, с лице, обърнато надолу.

Страхувайки се от най-лошото, Стив го обърна по гръб. Нямаше никаква следа от нараняване. Очите на мюта бяха затворени, но не беше в безсъзнание. Спеше дълбоко — и доволно похъркваше.

Клиъруотър ахна отчаяно, загреба шепа сняг и разтри лицето му; после, когато той не реагира, напъха втора шепа в яката му.

— Уф! Какво става?! — Кадилак се надигна на лакти, удари главата си в ниския таван, падна назад и се хвана за челото.

Измъкнаха го и го изправиха. Той се олюля. Беше изпил толкова много саке на Лонг Пойнт, че не можеше да стои прав. Но с оглед на случилото се това се беше оказал най-безопасният начин за пътуване. Беше учудващо.

Кадилак измъкна снега от яката си и се усмихна на Клиъруотър и Джоди признателно — и доста измъчено.

После погледна озадачено небето, от което мълчаливо падаха бели снежинки. Вцепененият му от сакето мозък явно трудно възприемаше ставащото.

— Сняг — каза той. — Вали сняг.

Неразбирането отстъпи място на разбирането, последвано от вълна на предпазливо въодушевление. Кадилак хвана двете жени за ръцете.

— Къде сме… в Уайоминг?

— Не съвсем — каза Стив. — Но ти започваш да загряваш…

Вятърът отново задуха и снегът — вече големи като нафора снежинки — заваля по-силно.

Глава 3

Дадоха на Келсо транквиланти и го прегледаха. Дясната му ръка и десният му крак бяха счупени, но без рентгенов апарат и преглед от лекар беше невъзможно да се каже дали има вътрешни наранявания. Отново Клиъруотър дойде на помощ. С неразкрита досега дарба на повелител тя можеше да чете така наречените от нея „огнени дяволи“. Сложи нежно ръце върху тялото на Келсо, откри фрактурите в рамото и бедрото и установи, че има също четири пукнати ребра. Най-лошото беше, че беше счупена ставата на бедрото — или може би пукнат таз.

Стив си помисли дали да не го ликвидира веднага. Алтернативата беше да го носят по целия път до Уайоминг, но докато стигнеха там — при условие, че някога стигнеха — дори Мистър Сноу нямаше да може да му помогне.

Това беше трудна алтернатива, пред която можеха да се изправят, ако ситуацията се влошеше, и щеше да предизвика разногласия. Стив знаеше, че Джоди ще се бори до последния момент да запази Келсо жив. Но пък ако беше на мястото на Келсо, той също щеше да е доволен, ако някой го защитава.

Междувременно единственото, което можеха да направят, беше да му сложат шини, да бинтоват счупените крайници, за да предпазят бедрената става от по-нататъшно разместване, и да го вържат за вратата на люка на товарното отделение като на шейна.

От склада на брега на Лонг Пойнт бяха взели бинтове, лекарства и храна и — най-доброто от всичко — няколко аварийни термоодеяла. Но оцеляването им беше застрашено от съвсем неподходящите им обувки и дрехи и липсата на подслон.

Стив вече беше предприел мерки за решаване на последното. За да освободят Келсо, изместиха фюзелажа от дървото, като използваха клони за лостове. После подпряха счупеното дясно крило със същите клони, като наведоха плоскостта така, че десният край на крилото да допре до земята. Преместиха Келсо под него и сега той лежеше, завит с две одеяла, върху клонки, отсечени от околните борове. Меките вечночервени игли миришеха сладко и успокояващо.

Нагласиха още клони в предния и задния край на крилото, сложиха и още няколко слоя, за да спрат снега, и се получи уютно малко скривалище, в което се сгушиха.