Кървавата река

В случая на татко Джак — 2003–4093 Джон Рузвелт Брикман, — файлът му беше измъкнат от архивите от оператора на пулта в заупокойната секция на извадените от строя от дивизията на ветераните и комбиниран с обновен набор от над двеста други. Единствената необходима информация беше датата и часът на настъпване на смъртта и дали да се предаде по мрежа, или „векторно“, което означаваше, че речта на Генералния президент, в която се изтъкват заслугите на татко Джак, ще бъде предадена в определени места като например Рузвелт/Санта Фе — неговата родна база, — военновъздушната академия под пустините на Ню Мексико, където бе учил за планерист, и на определени места в Гранд Сентрал, където се извършваше церемонията.

КЪЛЪМБЪС, централният компютър, който беше водещ интелект във Федерацията — или един от многото негови сателити — беше извършил останалото, бе гравирал името на татко Джак и бе посочил в речта справки за забележителните моменти от неговата военна кариера по същия начин, по който преди Холокоста се връчваха писма за кредит при облекчен режим или „щастливите номера“, печелещи лека кола при абонамент за списание.

Резултатът беше повърхностно привлекателен, безличен и за трекерите, възпитани от рождение с помощта на видеоекрани, неразличим от истинския — чак до грижливо подработеното стягане на гърлото.

Второ, гравирането на името на татко Джак на Стената на героите не беше вечно, както си въобразяваше Роз. Във Федерацията човек можеше лесно да стане никой точно както при тоталитарните режими. Името на нейния баща-настойник беше гравирано с грациозна точност от компютърно управляван механичен гравьор, но можеше да бъде изтрито за минути чрез използване на специална силиконова паста, смесена с прах от черен мрамор. След полиране първоначалната повърхност се възстановяваше и ставаше готова да приеме името на някой друг, смятан за по-достоен за увековечаване.

Третият и последен пункт се отнасяше до идентичността на човека, който Стив наричаше „лудия вуйчо Барт“. Барт Никсън Брадли, братът на Ани, беше един от многото членове на Първото семейство, на когото бяха възложени постоянни „дълбоко конспиративни“ задачи в цялата общност. Тези индивиди обаче не бяха агенти на АМЕКСИКО. Също като повечето от Семейството, Барт дори не знаеше, че съществува такава организация. Задачата на хора като него, неразличими от обикновените трекери, беше да действат на своите „другари по оръжие“ като пример за подражание, а чрез бързото им повишаване се демонстрираше какво може да постигнат обикновените трекери чрез упорита работа и самоотвержено посвещение на дълга.

Истината беше малко по-различна. Докато хора като Хартман и Андерсън можеха да израстат до командири на ешелони и попътни станции, те действаха на повърхността. Обхватът на техните операции — и чрез разширяване на влиянието властта, която можеха да упражняват — се управляваше от логистична подкрепа, осигурявана от Федерацията.

Контролът на границите между Федерацията и повърхността и дивизионните бази в земната кора беше нещо съвсем различно. На никого, освен на Първото семейство не се разрешаваше да заема висши позиции или някакви ключови постове във важни области като комуникация, политика, обработка на храна, междущатски транспорт и всеобхватни дейности по околната среда.

Ако Роз знаеше, че Барт е от Семейството, може би щеше да си помисли, че Ани, като негова сестра, ще е защитена срещу всякаква заплаха от репресия. Би било обаче грешка да се мисли така. Женското яйце и мъжката сперма, от които се беше родила Ани, бяха свързани в епруветка, докато Барт беше продукт на нормален полов акт. Този репродуктивен акт — идентичен на използвания от примитивните мюти — отличаваше Първото семейство от неговите поданици. Но дори Ани да беше зачената по този начин, това не би я направило неуязвима. В миналото, когато бъдещето на Федерацията бе застрашавано, Семейството никога не се беше плашило да изяде собствените си членове — и не би се поколебало да го стори и сега.

Когато церемонията свърши, Роз остана с Ани, а Барт Брадли отиде на заседание в. Черната кула — сградата на администрацията на Амтрак. Ани имаше да убие два часа преди двамата с Барт да вземат совалката за Санта Фе, така че се качи с Роз на един от двата елеватора, които се движеха нагоре и надолу в средата на спиралната рампа. Слязоха на ниво 1 и използваха идентификационната карта на Ани да вземат една количка. Бяха само петдесет, паркирани косо покрай пътя, забили нос в нисък правоъгълен агрегат за зареждане.

С четири малки дебели колела, захранваните с акумулатори колички бяха като количките за голф отпреди Холокоста, но със свалена горна част. Роз и Ани избраха една, която представляваше самоуправляващо се такси; по-голямата му версия се състоеше от голям тягов вагон и открити ремаркета и се движеше през определени интервали по фиксирани маршрути.