Кървавата река

— Знаеш ли какво искам? Да се направи възпоминание за татко Джак и Стив заедно. Знам, че те невинаги се разбираха. — Тя се усмихна на спомените си. — Не познавам момче, което да е искало да знае толкова много. Всеки път, когато Джак отговореше на един въпрос, той поставяше два нови. Изглежда, просто не можеше да разбере, че нещата са такива, каквито са казани в Наръчника. Как само спореха и… Но се обичаха. Ще съм истински горда да видя имената им едно до друго на Стената. Знам правилата за „тези, които са изчезнали“, но не е редно тялото на Стив да лежи някъде горе и да бъде забравено. — Тя отново попи очите си, после си избърса носа.

Роз се поколеба, след това стисна ръката на своята майка-настойничка. Прегърна я и каза:

— Ани, не можех да ти кажа по видеофона, но… Стив не е мъртъв. Не мога да ти кажа откъде знам, но съм сигурна. И той ще бъде герой. Точно като татко Джак.

За нейна изненада Ани не я укори, че говори неща, различни от официалното съобщение за съдбата на Стив, а каза:

— Радвам се да го чуя. Аз имах същото чувство. — Тя се огледа дали наблизо няма някой, който може да ги чуе, след това понижи глас. — Но не бива да говорим за това. Дори да е вярно… и се моля бащата-основател да направи така… че да не се върне много бързо.

— Просто не губи надежда.

Ани поклати глава.

— Гробарите трябва първо да ми покажат тялото му. Казала ли си на другиго за това?

— Не…

— Тогава не казвай. — Ани я прегърна. — Благодаря ти, че искаш да смекчиш удара.

— Не си измислям, Ани. Вярно е, така както е вярно, че сега съм тук.

„Защото когато той умре, ще умра и аз…“

— Знам, знам, мила. — Ани се изправи. — Хайде. Да тръгваме, преди да изгубим количката.

Следващият половин час се разхождаха из търговския център „Джон Уейн“, най-голямата каменна зала в цялата Федерация. Единствено триетажният купол в Линдберг се доближаваше до неговите размери.

Основната структура на търговския център беше във формата на петолъчна звезда, лежаща в кръгов автомобилен път с диаметър една миля. Клинообразните райони, групирани около централен петоъгълник, бяха изпълнени с галерии, които се срещаха в една плавна полукръгла извивка, осигуряваща достъп до кръговия път. Гледката на търговския център беше внушителна, но не беше нищо в сравнение с гледката нагоре; заостреният свод над петоъгълника беше висок от пода до върха цели осемстотин стъпки.

Над върха пионери вече пробиваха шахта през последния слой скала и почва да свържат търговския център с повърхността — когато бъдеше завършена последната фаза, една кула от стомана и стъкло щеше да продължи линиите на свода нагоре в блестяща петостенна пирамида, висока хиляда и сто стъпки и с наблюдателна площадка на върха. Светът отгоре щеше да стане едно със света отдолу и експресни елеватори щяха да отнасят подземните хора към облаците и зашеметяващата гледка на Света със синьото небе.

Дори сега имаше много за гледане (някои казваха, че било прекалено много) и една обиколка изискваше почти два дни. Групите, пристигащи със совалки от бази на три дни път, се настаняваха в помещения над горните, галерии; непосредствено под тях бяха разположени трекерите от персонала на търговския площад.

Работата в търговския център се смяташе за една от най-добрите, която може да има човек, по-добра дори от повишение в изпълнителната власт. „Високите жици“ в Черната кула може би получаваха по-добро възнаграждение, но работата там беше много по-несигурна. Както казват войниците от старата служба: „Колкото по-нагоре се издигаш, толкова от по-високо падаш“ — както командирът Бил Хартман и неговите изпаднали в немилост офицери от „Дамата“ научиха това на свой гръб.

Но да се върнем на търговския център. Галериите на първо и второ ниво съдържаха множество безистени, обширни паркове — комбинации от архитектурни елементи и пейзаж, където можеш просто да седиш или да се разхождаш и да се радваш на гледката — и изложбени зали, обхващащи всички аспекти на Федерацията: минало, настояще и бъдеще.

За двадесет точки от кредита си можеше да поседиш десет минути в кабината на скайхок, заобиколен от компютърно генериран изглед от птичи поглед на повърхността на земята. Изкусно поставени дюзи създаваха въздушен поток да допълнят илюзията за движение, имаше цели, поставени за неопитни пилоти да стрелят с мек лазер. Друг експонат, който привличаше постоянен поток посетители, бе макет в естествена големина на трисекционен ешелон: команден модул, силов вагон и типична бойна станция.