Кървавата река

След гледане на съпровождащ видео дисплей много юпи — млади пионери, които прекарваха 13-тата си година, като неквалифицирани работници и копаеха тунели за метро, въздушни шахти и други трудоемки инженерни проекти — напускаха макета и се насочваха направо към бюрото за набиране на бъдещи пионери. И дори за по-младите посетители на възраст от четири до седем години имаше миниатюрни открити ешелони, които извършваха маршрутни пътувания из търговския център. Те също слизаха от тях с широко отворени от преживяното приключение очи и неустоимото желание да пораснат колкото се може по-бързо.

Само по няколко души и от двете групи някога щяха да се качат на боен ешелон, но илюзията за избор беше грижливо подхранвана като противодействие на чувството за задушаващ контрол, налаган отгоре.

Всички се подчиняваха на заповедите на Първото семейство, защото вярваха, че това е правилно, а не защото са принудени. Семейството ти е дало живот, хранило те е, отгледало те е, отредило ти е важна роля в обществото, чувство за цел и обещание за по-добро бъдеще. Генералният президент, подобно на предшестващите го, те смята за своя собствена кръв; всички са синове и дъщери на едно голямо семейство. И също като бащата на всяко семейство, Генералният президент вярва, че ще отвърнеш по подобаващ начин на това доверие. Плюс неумиращата благодарност и доживотно послушание. Наказания се налагаха само на онези, които не оправдаваха доверието. Такова ирационално поведение беше продукт на болен ум — заболяване, което се смяташе за силно заразно. Нарушителите на Кодекса бяха като носители на чума; те трябваше да се отстраняват от обществото и ако не можеха да се излекуват, трябваше да бъдат унищожавани.

Роз и Ани се насладиха на чаша джава до прохладните фонтани и зеленината в просторния централен петоъгълник под извисяващия се, изпълнен със светлина купол. Той беше не само източник на осветление, неговата топлина и яркост загатваха какъв ще бъде животът под лъчите на слънцето — поколения бяха умрели, без да са го видели. Тучната зелена широколистна растителност беше израснала от семена, грижливо запазени от Първото семейство. Назад в Старото време, преди от адските огньове да се родят мютите, повърхността на земята също била зелена. Сега дърветата и тревата там бяха кървавочервени, розови като плът и оранжеви като огнено кълбо, но един ден всичко това щеше да се промени. Когато въздухът и земята бъдеха очистени от всичко нечисто, щеше да бъде създаден нов свят; свят, в който щеше да царува простотата и добротата, загубени по пътя, и — както се пее в песента — добрите стари момчета щяха да се върнат при „зелените, зелени хълмове на дома…“

Роз гледаше търговския център и широките тротоари, облени в светлина, пълни с въздух, цвят и движение, и мислено го сравняваше със сивата, приличаща на буца сгур фасада на Рузвелт/Санта Фе, нейния дивизионен дом.

— Какъв ли е животът там, в другата половина… — обърна се тя към Ани. — Вярвам, че ще си добре там с вуйчо Барт. Струва ми, че веднъж ме води там. Когато бях… шестгодишна?

— Пет…

— Беше доста луксозно.

— Сигурно е по-добро от квартирата, в която започнахме живота си с Джак. Барт живее по-добре от повечето от нас, но… той върши важна работа. Когато високите жици от Черната кула отидат да го видят, няма да седят с колене до брадичката, нали така? — Ани посочи с ръка наоколо. — Запомни ми думите. Един ден навсякъде ще е също като тук.

Качиха се на елеватора за най-горната галерия с изглед на югозапад. Заради погребението на Роз й беше даден пропуск от вътрешния щат У, който й позволяваше да остане едно денонощие с Ани. Взеха саковете си от стаята на портиера, набраха целта на пътуване, пъхнаха идентификационните си карти и се отписаха от регистъра за квартира.

Информацията беше предадена по мрежата на КЪЛЪМБЪС, който записа къде са били, къде отиват и кога ще стигнат. Текущото местонахождение и дестинация на всеки индивид се записваха временно в паметта на картите. Това позволяваше на началника на военната полиция да идентифицира всяка валидна карта. Началниците на военната полиция, силата за сигурност на Федерацията, наричани иначе „чорбари“, често извършваха случайни проверки на идентификационните карти на местата, известни като „точки за задушаване“. С помощта на портативни терминали те можеха да направят бърза проверка за състоянието на картата и за по-малко от две секунди да получат цялата история на притежателя на картата от файловете, съхранявани в КЪЛЪМБЪС.

През някои от съботните вечери, прекарвани при Чизъм в Сантана Дийп, Роз беше разговаряла с приятелите си за слуховете за съществуване на субкултура, скрита в неизползвани служебни тунели и отдавна изоставени подземни инсталации от ерата преди Холокоста.