Кървавата река

— Не съм сигурна дали тази картина идва от него, или от картата… — Главата й бавно се наведе, брадичката й докосна гърдите, после, след малко, тя отново я вдигна. — Сега разбирам. Хората от племето на неговите мютски приятели са свързани с това място. М’Колите са от кръвната линия на Ши-Карго.

— Правилно — каза Карлстром. — Но ние вече знаем това. Опитай отново. Той все трябва да има някаква представа къде се намира.

Роз се намръщи.

— Дървета, сняг… планини… на запад от водата.

— Това е по-добре. От мястото, където се намира, може ли да вижда водата?

— Не. Онези, които са му дали подслон, живеят по средата на голяма бяла гора.

— И са много…

Карлстром потисна неочаквано възникналото желание да удари безизразното лице на момичето.

— Близко ли е до Чикаго?

— Близко, да. Освен това друго не мога да кажа. За неговите очи навсякъде изглежда едно и също.

— Добре. Нека го оставим за минутка. Той знае ли, че си в неговата глава?

— Да…

Това поне беше нещо…

— Опитва ли се да те изключи?

— Не, този път не…

— В каква форма е? Душевно. Какво е състоянието на ума му?

Роз задиша дълбоко и се съсредоточи.

— Разтревожен е. От някакво съобщение. От умрял човек. Той има две имена: Първото започва като вашето… Кар… Кал…

— Келсо…

Роз бавно кимна.

— Второто име е свързано с някаква песен. — Тя се намръщи, поколеба се над непознатата дума. — Мекс… мексиканец… мексико?

Карлстром бързо смени темата.

— Какво е съобщението?

Генералният президент погледна замислено през сводестите прозорци на Овалния кабинет втория си любим пейзаж, после се обърна към Карлстром.

— Не й ли вярваш?

Карлстром посрещна въпроса с вдигане на вежди.

— Досега се справяше добре. — В гласа му прозвуча съмнение.

Джеферсън 31-ви, който разбираше от нюанси, го погледна пронизително, след това се върна на мястото си до голямото бюро.

— Това също съответства на твоето тълкуване на плана на Брикман. — И посочи на Карлстром да седне.

— Точно така. Поради това искам вашето одобрение преди да действаме по тази информация. Залогът е голям. — Карлстром не беше забравил стоманения натиск на ръката на Генералния президент върху рамото си в началото на месеца.

Джеферсън беше изумен.

— С други думи, искаш аз да поема отговорността?

— Не. Искам вашия съвет. Във всеки случай, ако нещата тръгнат зле, аз ще бъда отговорен. Това е част от моята длъжност. Искам просто да съм сигурен, че вие сте огледали нещата от всички страни.

— Добре, нека ги разгледаме още веднъж… — Генералният президент обърна стола си към видеомонитора на страничната масичка отляво и разгледа точките от разговора им досега. Гласов преобразовател беше конвертирал стандартния лентов запис в бинарен код, който се беше появил в текстова форма на екрана. Централният процесор, който беше програмиран да разпознава гласовите им характеристики, добавяше имената им към репликите и отпечатваше думите на Джеферсън в синьо, а на Карлстром в червено за по-лесно проследяване.

— Така… според нея истинската причина, поради която Брикман е извадил от строя екипа, дошъл да ги вземе от Лонг Пойнт, е била, че се е страхувал от щетите, които Клиъруотър може да причини, след като влезе във Федерацията…

Карлстром кимна.

— Това е основната причина за промяна на намерението му. Разбрах, че сте прочели редактирани отчети от разпитите на Джоди Казан относно бягството им от Лонг Пойнт?

— Да. Изумителни са. Но това, което казва тя, истина ли е?

— Тя имаше стимул. — Карлстром не можа да сдържи усмивката си. — Не знам как точно е станало, но тя, изглежда, е имала впечатление, че… ако сътрудничи… ще бъде възстановена като пионер.

— А нашите контакти в Ни-Исан?

— Новината е, че проектът Херън Пул е първата фаза на един неуспешен опит за преврат от семейството на Яма-Шита срещу шогуна. Нашите контакти не могат да потвърдят историята на Казан в детайли. Повечето от оцелелите от губещата страна след събитието са били екзекутирани или наскоро след това сами са посегнали на живота си. А фамилията То-Йота пази цялата история в тайна. Но според всички разкази са се случили някои много странни неща и, ако може да се вярва на нашите приятели, мютската кучка е като ходещ вулкан. Ако питате мен, Брикман ни направи услуга. Ние го изпратихме да я хване, но не му казахме как точно да я държи под контрол или…

— Или защо искаме да я върне жива, и то заедно с мютския й приятел…

— Да. — Карлстром се опита да остане сериозен. — Надявах се, че вие ще ми дадете отговора, когато дойде време да бъда запознат с голямата тайна.

Джеферсън приличаше на баща, принуден да смъмри любимия си син.

— Никой не ми е по-близък от теб, Бен. Но има някои неща, които е по-добре да не знаеш. Не е въпрос на доверие… в края на краищата ти ми помогна да заема този пост. Става дума за Роз Брикман. Никой всъщност не знае на какво е способна тя. Ако може да влезе в ума ти… и ти знаеш всичко, което зная аз… можем да изпуснем ситуацията от контрол.

— Тя казва, че не може, но… Приемам вашата гледна точка.

— Психиатрите, изглежда, мислят, че могат да контролират Клиъруотър с лекарства.