Кървавата река

— При условие че тя позволи на някого да забие игла в ръката й…

— Е, има и други начини. Нали затова Брикман би толкова път, докато й влезе под кожата.

— Над и отвъд повика на дълга — засмя се Карлстром. — Все пак той е разтревожен. И след онова, което се твърди, че е станало в Херън Пул, има всички основания за това.

Генералният президент прегледа набързо няколко страници текст на дисплея.

— Което ни връща към Роз…

— Да. Тя казва, че може да неутрализира силите на Клиъруотър. Ако може да отиде достатъчно близко до нея.

— Очи в очи… Възможно ли е?

Карлстром вдигна рамене.

— Тъй като нямаме дресиран повелител, върху когото да провери, няма да научим, докато не опита. Но мотивация има. Винаги, когато види образа на Брикман с Клиъруотър, тя практически изпада в истерия. Проблемът е, че трябва да приемем на доверие нейната претенция, че може да направи това. Тя не може да обясни механизма как ще наложи волята си на тази мютска кучка. Просто има чувството, че може да го направи.

— Нямаме база, за да започнем една толкова важна операция…

— Съгласен съм, но нямаме и голям избор.

— Но си сигурен, че тя ни е напълно предана, нали?

— Абсолютно. Тя не може да понася мисълта брат й да прави любов с мютка. Готова е да й прегризе гърлото.

— Да не ти се случва да разлютиш такава жена — каза Генералният президент.

— Е, вие сигурно знаете по-добре…

Генералният президент остави този намек за личния си живот без коментар. На малцина хора би им се разминало при такова нахалство… и дори само мисълта да направят такава забележка.

— И така, какъв е планът?

— Роз твърди, че тя и Брикман са еднакво надарени. Той има душевна сила да слага бариера пред Клиъруотър… ако отвори тази част на мозъка си. Проблемът е, че той прави всичко възможно тя да остане затворена.

— Причината може би е, че ни е изменил и не иска да разберем…

Карлстром поклати глава.

— Роз казва, че Брикман е с нас. Той винаги е знаел, че има тази дарба, но се е боял от нея. Той получава максимум от това, че е различен, но не иска никой да го знае. В общество като нашето, което е основано на подчинение и обявява за противозаконни всички приказки за магия, не е много радостно да те обявят за телепат. Но истинският проблем на Брикман е, че не му харесва идеята някой да влиза в главата му. Дори и Роз. Нашето златно момче обича да е пълен господар на себе си.

— Познато ми е това чувство — каза Джеферсън.

Карлстром не се поддаде на уловката. Това възражение беше част от често повтаряното от Генералния президент твърдение: „Аз съм просто един от програмата за момчета“.

— Сега вече имаме по-ясна представа за намеренията на Брикман — подхвана Карлстром нишката на прекъснатия разговор. — Аз засегнах неговата основна грижа — възможната опасност за Федерацията. Неговите мисли са фокусирани върху начините и средствата да откара Клиъруотър и Кадилак безопасно до Уайоминг. И като прави това, въпреки нашите усилия да му попречим, той се надява да спечели тяхното пълно доверие… и да докаже на Мистър Сноу, че е човек от неговия свят.

— И тогава?

— Тогава ще заложи капан за тримата. Което беше неговата първоначална задача. Ще трябва да прекоси континента, за да го направи, но… Брикман е от онези млади хора, които обичат да довеждат нещата докрай.

— Знам, че сме направили правилен избор. Не ти ли казах, че нещата ще се наредят чудесно?

— Да, казахте ми — призна Карлстром. — Казахте ми също да го наблюдавам „зорко като ястреб“.

— О, не… това са твои думи, Бен, не са мои. Но ако бъда честен, те наистина изразяват онова, което имах наум. Бдителността не означава липса на доверие. В тези трудни времена това е просто разумна предпазливост.

— Съгласен съм. Все пак… ето как ще стане. Роз ще поддържа контакт с Брикман. Той планира да тръгне следващата пролет. Когато тръгне, тя ще го проследи и щом снегът се стопи, ще може да посочи точно неговото местоположение. В Ни-Исан това действаше чудесно. Можахме да съобщим на Сайд-Уиндър за възможността за среща и… сякаш като по чудо… се появява Брикман, облечен като пощальон, точно както беше казала тя!

— Да… страхотно.

Карлстром разпери ръце.

— Аз съм толкова нещастен от това, колкото и вие. Но каквото и да се казва в Книгата, и двамата знаем, че мютската магия е реалност. Единственият начин да се преборим с нея е да отвърнем по същия начин. Досега не ми бе позволен достъп до техните биоданни… въпреки факта, че работя с тези две деца… но не бяха ли отгледани те с такава цел? Защо иначе ще са в списъка за специално третиране?

— Добър въпрос. — Но Генералният президент не беше готов да отговори. — Добре… какво става в Уайоминг?

— Две неща. Никое от тях не е подробно обяснено. — Карлстром ги отметна на пръсти. — Първо, Брикман ще поднови връзката си с Хай-Сиера. И второ, ще открие, че сестра му е на борда на ешелона. Тя ще бъде изпратена като част от лекарския екип на борда на Биг Ред Уан.

Джеферсън присви очи.

— Интригуваща идея. Тя ли я предложи?

Карлстром беше изкушен да си припише заслугата, но реши вместо това да играе честно.