Кървавата река

Облачният воин наистина се беше върнал под маската на приятел и беше предложил да спаси Клиъруотър и Кадилак от лапите на майсторите на желязо. Тъй като те бяха избрани да подготвят пътя за Талисмана, Мистър Сноу беше убеден, че ще се върнат в Плейнфолк. Но ако Кадилак беше сбъркал датата на смъртта му поне с една година, може би беше прочел погрешно и всичко друго. Голямото умиране — мъчителният конфликт, който трябваше да предшества раждането на Талисмана и щеше да изисква големи жертви от Плейнфолк — може би щеше да се окаже по-ужасно за техните врагове: подземните хора и мъртвешките лица. „Кървавата река“ например — вместо да тече от телата на воините М’Кол, може би щеше да рукне от вените на майсторите на желязо, когато Кадилак, Клиъруотър и облачният воин избягат.

Ами ако думите на Кадилак бяха повлияни от ревност и чувство за малоценност? Завръщането на Брикман „под маската на приятел със смърт, криеща се в сянката му“ подсказваше, че той таи убийствени мисли срещу онези, които бяха спасили живота му и го бяха приели. Но можеше ли той да остане враг, когато научеше истинската си идентичност? Мистър Сноу смяташе да му го каже, когато се върне… но кога щеше да стане това?

Мистър Сноу загърна наметалото от кожи по-плътно около тялото си, постла рогозката за приказване на любимите си камъни високо над селището, седна, обърна затворените си очи нагоре и насочи ума си към духовния свят отвъд небето. След час единствената му награда беше схванатият му гръб. Небесните гласове като всички космически интелекти, водили колебливите стъпки на човечеството от зората на Сътворението, предаваха само онова, което искаха да стане известно; те не бяха гражданско бюро справки.

На хиляда и сто мили на изток Карнеги-Хол, летописецът на племето Коджак, и неговите съюзници от съвета на старейшините търсеха съвет от същия източник с надеждата да разрешат дилемата, пред която бяха изправени.

Историята на „Избраните“ беше съчинена от Карнеги на база на основната информация, дадена му от майстора на желязо Изо Уантанабе. Мъртвешкото лице, което говореше зад страхотна маска, беше пресякло Голямата река да търси помощ от племето Коджак точно след първата яростна атака на Бялата смърт. Постигнатото споразумение включваше голямомащабна операция по издирване на петима „пътници“ далеч зад южния край на територията на Коджак. Ако ги откриеха, те трябваше да ги примамят с неустоимо съблазнително предложение за храна и подслон през зимата. И без да събуждат подозрение у тях, трябваше да забавят заминаването им до началото на пролетта, когато господарите на Изо щяха да изпратят военна сила да ги залови.

Ако всички бъдеха хванати живи, Коджак щяха да бъдат богато възнаградени с инструменти, облекло и мощно остро желязо. Мъртвешките лица им оставиха кафези с птици, които трябваше да бъдат пуснати в определен момент. Изо даде на летописеца парчета цветни панделки, които трябваше да бъдат завързани около един от краката на птицата преди тя да бъде пусната. Цветовете изразяваха различни прости съобщения и Карнеги-Хол вече беше пуснал една птица с бяла панделка с пет възела, за да укаже броя на „пътниците“, които бяха паднали в ръцете им. Капка кръв от двете страни на петия възел показваше, че един от търсените от Изо „пътници“ е тежко ранен.

От този момент бяха започнали проблемите на Карнеги, защото в нетърпението си да направи сделка с майсторите на желязо и по този начин да има предимство пред съседите си той беше пуснал закръглената куриерска птица скоро след като неговите воини се бяха върнали с първата двойка пътници, но преди да научи, че неговите гости са един летописец и една повелителка, плюс трети, чиито сили засега бяха неизвестни. Поединично или заедно в една ужасяваща демонстрация на сила те бяха успели да разрушат четири стрелолиста и техните двама другари бяха жертвали живота си, разрушавайки тялото на една от страхотните железни змии с небесен огън и земна гръмотевица.

Принудителното изтегляне на змията беше повишило статуса на племето Коджак в очите на съседите им, но това беше дало малко основание за задоволство на Карнеги-Хол. Летописецът разбра, че историята, която бе смятал за измислена, е била сложена в устата му от Талисмана. С действията си тримата мюти с прави кости бяха доказали по безспорен начин, че наистина са Избраните, и сега той беше изправен пред необходимостта да решава между два еднакво неприятни курса на действие.

Какво да направи? Трябваше ли да скрие лъжите си зад една все по-нервна усмивка и риска да разгневи Талисмана? Ако Избраните откриеха, че са предадени, страхотната сила, която Клиъруотър беше в състояние да извика, можеше да унищожи не само него, но и цялото племе! Алтернативата беше да се остави на тяхната милост, да признае всичко и да изложи племето на убийствения гняв на майсторите на желязо, когато те дойдат пролетта и разберат, че двама от петимата са мъртви, а другите трима са успели да избягат!