Кървавата река

— Те ще искат реванш. Но нас какво ни засяга? Ти просто се позоваваш на това налудничаво предположение, за да наложиш собственото си виждане! Ние вече не сме в Ни-Исан и дори ако екипажът на този кораб ни е видял да прелитаме над тях, в което се съмнявам, не виждам какво ще ги накара да свържат самолетите с нашето бягство от Херън Пул. И дори ако по някакво чудо на умозаключението го направят, то няма да ги заведе доникъде.

— Освен ако, разбира се, не намерят останките от катастрофата на магистрала 30. И онова, което може да сме оставили в самолетите…

— Добре. Да допуснем, че са ни свързали с Херън Пул. Признавам, че останките на двата скайрайдъра ще им подскажат, че сме продължили пеша, но те все пак нямат начин да знаят, че сме тук.

— Да се надяваме. И все пак не бива да се мотаем дълго тук. А ще се сблъскаме с още по-голяма трудност, ако отидем в търговския пункт.

— Защо?! — извика Кадилак.

— Защото там ще има три кораба с колела, пълни с червени ленти и самураи от рода Яма-Шита! Всички въоръжени до зъби и жадуващи за отмъщение!

— И какво от това? Те няма да ни познаят. През по-голяма част от времето, докато бяхме в Ни-Исан, Клиъруотър и аз бяхме с чиста кожа.

— Но аз не бях! — извика Стив и се удари в гърдите. — Колко мюти с руса коса има?

— Можеш да я боядисаш!

Стив избухна.

— Ах, колко умно! Да не мислиш, че това е единственото, което ме тревожи? Те знаят, че вие двамата сте от племето М’Кол! Ако не ни задържат предварително, мислиш ли, че джапите ще допуснат вашите хора да си отидат, без да им отмъстят?! Кристо! Видях ги да разстрелват четирима от собствените си хора само за да покажат колко са добри скапаните им пушки! Доколкото ги познавам, те може да съсекат на парчета цялата търговска делегация на М’Кол.

Кадилак скри тревогата си зад пренебрежителна усмивка.

— Стига глупости, Брикман. Древният няма да позволи такова нещо.

— Страхотно. Ами ако не успее?

— Тогава другите делегации ще ни дойдат на помощ.

— Племената Ши-Карго може би. Но какво ще кажеш за Д’Троит и С’Нати. Те ще се радват на възможността да се нахвърлят върху вас. Бях на търговския пункт миналата година. Летописците се разбираха, признавам, но мнозина от техните воини изгаряха от желание за бой. Ако на М’Колите и на останалите от Ши-Карго не им бъде разрешено да търгуват, това ще е от тяхна полза. — Знаеш как е. На повърхността има усмивки, но под тях са готови да се хапят като кучета. Вашите хора са толкова заети в опити да си навредят един на друг, че джапите имат успех всеки път, когато правят сделка. Знам, защото когато не гледах вас двамата, ги наблюдавах как правят бизнес. Всъщност няма да ме изненада, ако използват някои от Д’Троит да забият ножа вместо тях.

— Това е още една причина да отидем там. Ако силата на Древния го напусне, Клиъруотър ще заеме мястото му. Ти видя какво се случи в Херън Пул. Тя ще направи същото, и дори повече!

— Ами ако се окаже, че не може? Ти загуби дарбата си да четеш камъните. Да предположим, че тя неочаквано открие, че повече не може да кара камъните да хвърчат във въздуха? Какво ще правим тогава?

Кадилак вдигна рамене.

— Ще трябва да приемем волята на Талисмана.

— Не съм съгласен. Аз искам да съм в състояние да мога да направя нещо. — Той посочи Клиъруотър. — Ти не можеш да разчиташ, че тя ще ни спасява винаги когато сме натясно.

— О? Защо не?

— Защото аз няма да позволя! — извика Стив. — Всеки път, когато един повелител освобождава сили, част от него умира. Знам, защото Мистър Сноу ми го каза. Тези сили са като смъртоносен заряд. Увреждането на тялото на повелителя е директно свързано със силата, която преминава през него. Когато взех в ръцете си Клиъруотър след онова в Херън Пул, сякаш вдигнах изсушен царевичак. — Той я погледна в очите. — Ти беше неузнаваема. Мислех, че ще умреш в ръцете ми.

— И все пак съм жива…

— Знам. — Той стисна ръката й. — Ти излезе сама срещу цяла малка армия и спечели. Но аз не искам отново да минаваш през това… което може би ще се случи, ако отидем на търговския пункт. Отсега нататък всеки наш план трябва да успее, без да разчитаме на земна магия. Това е скритото ни оръжие.

Кадилак се изсмя презрително.

Стив се нахвърли гневно върху него.

— Наистина мисля така, приятелче. Няма да ти позволя да ни поставяш в ситуация, при която тя трябва да оставя тялото си разкъсано на парчета отвътре само за да спаси жалкия ти задник.

Кадилак се поклони подигравателно.

— Толкова ти беше кръвната клетва за лоялност и дружба! Но тези неща са без значение за човек, който не е от Плейнфолк! — Той погледна гневно Стив. — Не ти си този, който има право да каже какво трябва да правим или да не правим. Пътят е начертан и ние трябва да вървим по него.

Очите му се спряха за момент върху Клиъруотър.

— Попитай нея. Ти може да си влязъл в сърцето и душата й, но тя не е предала своето същество, защото то не е нейно, за да може да го стори. Великата небесна майка е поставила нея заедно с мен в ръцете на Талисмана. И ако тя поиска да даде живота си, ще го направи. С готовност.

Думите бяха последвани от съжалителна усмивка.