Кървави книги-том 2

Може би четирите месеца, през които Стив бе наблюдавал хората с изключен звук, го бяха направили чувствителен към беглите погледи и подигравателните усмивки, които се мяркаха за кратко по лицата им. Той знаеше, че животът на Куейд е същински лабиринт — хиляди дребни изражения превръщаха лицето му в карта на неговата обърканост.

* * *

Следващата фаза на посвещаването на Стив в тайния свят на Куейд настъпи чак след близо три месеца и половина. Университетът излезе в лятна ваканция и студентите се пръснаха. Стив се отдаде на обичайната си ваканционна работа в печатницата на баща си; работното време беше продължително, а работата — физически изтощителна, но той намираше в нея истинско облекчение. Академичните дейности бяха претоварили съзнанието му, чувстваше се насилствено препълнен с думи и идеи. Печатарството го избави набързо от това усещане, като сложи в ред бъркотията, която цареше в главата му.

Хубави времена — почти не се сещаше за Куейд.

Стив се върна в университета в края на септември. Студентите все още бяха малко. Повечето лекции започваха чак след седмица, а мястото изглеждаше някак меланхолично без обичайната навалица от оплакващи се, флиртуващи и спорещи хлапаци.

Стив отиде до библиотеката, за да си набави някои важни книги, преди някой от курса му да ги е отмъкнал. В началото на семестъра, когато се проверяваха списъците за задължителен прочит, книгите се оказваха редки като чисто злато, а от университетската книжарница вечно твърдяха, че необходимите заглавия са поръчани. И важните книги винаги пристигаха два дни след семинара, на който трябваше да се обсъжда автора. Тази последна година Стив бе решил да изпревари навалицата за малкото бройки, които библиотеката притежаваше.

Познатият глас каза:

— Подранил си.

Стив вдигна очи и срещна пронизващия поглед на Куейд.

— Впечатлен съм, Стив.

— От какво?

— От ентусиазма ти да учиш.

— О…

Куейд се усмихна.

— Какво търсиш?

— Нещо за Бентам.

— Имам „Принципи на морала и законодателството“. Ще ти свърши ли работа?

Капан. Не, това е абсурдно. Човекът просто му предлага книга. Как е възможно да съзре капан в такъв обикновен жест?

— Като се замисля — ухили се още по-широко Куейд, — май имам библиотечния екземпляр. Ще ти го дам.

— Благодаря.

— Добре ли изкара ваканцията?

— Да. Благодаря. А ти?

— Много ползотворно.

Усмивката се бе смалила до тънка черта под неговите…

— Пуснал си мустаци.

Не изглеждаха особено добре. Неравните мръсноруси ивички се движеха напред-назад под носа на Куейд, сякаш се опитваха да избягат от лицето му. Въпросът на Стив, изглежда, леко го смути.

— Заради Черил ли?

Сега смущението му стана очевидно.

— Ами…

— Изглежда, си прекарал хубава ваканция.

Смущението премина в нещо друго.

— Направих няколко чудесни снимки — рече Куейд.

— Какви?

— Ваканционни снимки.

Стив не можеше да повярва на ушите си. Нима Черил Фром беше опитомила Куейд? Ваканционни снимки?

— Няма да повярваш какви има сред тях.

Куейд се държеше едва ли не като арабин, който продава неприлични пощенски картички. Какви снимки, по дяволите? На Черил, която чете Кант по катеричка?

— Не знаех, че се увличаш по фотография.

— Стана ми страст.

Той се ухили, докато произнасяше „страст“. В държанието му имаше едва прикрита възбуда. Направо светеше от удоволствие.

— Трябва да дойдеш да ги видиш.

— Ами…

— Довечера. Хем ще вземеш Бентам.

— Благодаря.

— Наскоро наех една къща. На ъгъла срещу родилния дом, на Пилгрим Стрийт № 64. Някъде след девет?

— Добре. Благодаря. Пилгрим Стрийт.

Куейд кимна.

— Не знаех, че на Пилгрим Стрийт има обитаеми къщи.

— № 64.

* * *

Пилгрим Стрийт западаше. Повечето къщи вече бяха порутени. Няколко бяха в процес на събаряне. Вътрешните им стени, облепени с розови и бледозелени тапети, се виждаха; камините на горните етажи висяха над бездни от опушени тухли. Стълбища започваха от нищото и свършваха насред нищото.

№ 64 стърчеше самотна. Къщите, които преди са се издигали в редица от двете ѝ страни, бяха разрушени и изравнени с булдозери, а на мястото им се простираше пустош от трамбован тухлен прах, сред която се бяха заселили няколко жилави и безразсъдно смели бурени.

Трикрако бяло куче обхождаше територията си, като препикаваше на равни интервали страничната стена на № 64, за да я маркира като своя собственост.

Въпреки че не можеше да се похвали с впечатляващ външен вид, къщата на Куейд беше по-приветлива от заобикалящата я пустош.

Пиха от долнопробното червено вино, което Стив беше донесъл, и пушиха трева. Куейд беше по-общителен от всякога, предпочиташе да говори за тривиални неща вместо за ужаса, от време на време се смееше, дори разказа мръсен виц. Интериорът на къщата беше съвсем оскъден, едва ли не спартански. По стените не висяха картини, нямаше никакви украшения. Книгите на Куейд — а те бяха буквално стотици — бяха струпани по пода на купчини, в разположението на които Стив не успя да открие никаква закономерност. Кухнята и банята бяха примитивни. Цялостната атмосфера беше почти монашеска.

След като разговаряха непринудено няколко часа, любопитството на Стив взех връх.