Кървави книги (Том 3)

Хенри Б. Хенри умря пръв. Застреля го в собствената му облицована с чам кухня в проспериращия квартал „Айлингтън“. Хенри държеше в трипръстата си ръка чаша прясно сварено кафе, а на лицето му беше изписан почти трогателен ужас. Първият куршум го улучи отстрани, проби ризата му и през дупката бликна малко кръв. Но Рони се беше подготвил за повече. Набрал увереност, той стреля отново. Вторият куршум улучи мишената му във врата и, изглежда, беше фатален. Както държеше кафето си, Хенри Б. се просна по лице като комедиант в ням филм. Чашата се търколи сред пръски кафе и изтичащ живот, завъртя се с дрънчене по пода и накрая спря.

Рони се приближи до Хенри и пусна трети куршум в тила му. Този път стреля почти небрежно, изстрелът беше бърз и точен. Сетне избяга през задната врата, почти въодушевен от лесното убийство. Все едно не беше убил човек, а вмъкнал се в мазето му плъх — неприятно задължение, което трябва да бъде свършено.

Въодушевлението му продължи пет минути. После се почувства зле. Все пак това беше Хенри. Вече нямаше да прави трикове с карти.

Смъртта на Чекиджията беше по-вълнуваща. Денис закъсняваше за гонка с кучета, даже показа на Рони печелившия си билет, когато дългото острие на ножа хлътна между четвъртото и петото му ребро. Той не можа да повярва, че го убиват, на тлъстото му лице се изписа безкрайна изненада. Продължи да върти глава към минаващите край него комарджии, сякаш очакваше всеки момент някой от тях да го посочи, да се засмее и да му каже, че това е шега, подранил номер за рождения му ден.

После Рони завъртя острието в раната (беше чел, че това винаги е пагубно) и Чекиджията разбра, че дори с печеливш билет днес не е щастливият му ден.

Тълпата повлече тежкото му тяло със себе си, докато десет метра по-нататък то не се заклещи между раменете на въртящата се бариера на входа на стадиона. Едва тогава някой усети топлата струя и изпищя.

Но Рони вече беше далеч.

Доволен и пречистен (с всеки изминал час се чувстваше все по-чист), той се върна у дома. Откри, че докато го е нямало, Бернадет е била в къщата, за да прибере дрехите и любимите си бижута. Рони искаше да ѝ каже „вземи всичко, все ми е едно какво ще вземеш“, но тя се беше изпарила пак, неуловима като дух. Последната неделна закуска все още стоеше на кухненската маса. По корнфлейкса в купичките на децата имаше прах, във въздуха се усещаше миризмата на гранясало масло. Той седя там през целия следобед и през цялата нощ, като се наслаждаваше на новооткритата си власт над живота и смъртта. После, в ранните часове на утрото, си легна с дрехите, защото вече не му пукаше дали е спретнат, и спа почти непробудно.

Магуайър се досети лесно кой е видял сметката на Чекиджията и Хенри Б. Хенри, но му беше трудно да повярва, че убийствата са извършени от този червей. Много престъпници познаваха Роналд Глас и се бяха надсмивали над наивността му заедно с Магуайър. Никой от тях не бе допускал, че счетоводителят е способен на подобна крайност срещу враговете си. Жителите на по-долнопробните квартали вече възхваляваха жестокостта му, други като самия Магуайър смятаха, че е отишъл твърде далеч, за да бъде приет в стадото като заблудена овца. Преобладаващото мнение беше, че трябва да бъде премахнат, преди да е нарушил още повече деликатния баланс във властта.

Така на Рони му останаха броени дни живот. Можеха да бъдат преброени на трипръстата ръка на Хенри.

Дойдоха за него в събота следобед и бяха толкова бързи, че не свари да грабне пистолета, за да се защити. Отведоха го в един магазин за колбаси и печено месо, провесиха го на кука в едно студено складово помещение и го измъчваха сред ледената белота. Всеки, който бе разстроен от смъртта на Чекиджията и Хенри, получи възможност да излее скръбта си върху него. С ножове, чукове, ацетиленови горелки. Строшиха му коленете и лактите. Пробиха му тъпанчетата и му изгориха ходилата.

Накрая, към единадесет часа вечерта, мъчителите започнаха да се отегчават. Нощните клубове вече отваряха врати, масите за хазарт се пълнеха, беше крайно време да приключат с раздаването на справедливост и да се позабавляват в града.

И тогава пристигна Мики Магуайър, наконтен с най-хубавите си дрехи по случай убийството. Рони разбра, че бившият му шеф е някъде там, в мъглата, но сетивата му бяха притъпени и почти не видя пистолета, който Магуайър вдигна към главата му, не чу и шума от изстрела, който отекна сред белите плочки на стените.

Един-единствен, прецизно насочен куршум проби дупка в средата на челото му. За по-спретната дупка не би могъл и да мечтае — приличаше на трето око.

Тялото му се сгърчи върху куката и той умря.