Кървави книги (Том 3)

Ръцете, все още в процес на оформяне, стиснаха врата на патолога. Бяха лишени от чувствителност и Рони не знаеше колко силно стискат пулсиращата кожа, затова реши да използва цялата си сила. Лицето на мъжа потъмня и езикът му с цвят на слива изскочи от устата като връх на копие, остър и твърд. Ентусиазиран от резултата, Рони му счупи врата. Той се прекърши внезапно и главата клюмна назад под неестествен ъгъл. Безплодните извинения бяха секнали отдавна.

Рони пусна патолога на лъскавия под и погледна с очи, които приличаха на две дупки от топлийка в изцапания плат, към ръцете, които беше създал.

Чувстваше се уверен в новото си тяло и, ей богу, беше силен — беше счупил врата на мръсника, без да се напъва особено. Това странно безкръвно тяло го освобождаваше от ограниченията на човешката плът. Въздухът сякаш беше оживял, усещаше как го изпълва и издува. Можеше да лети като лист хартия по вятъра или ако пожелае, да се свие в юмрук и да подчини света с груба сила. Възможностите изглеждаха безкрайни.

И все пак… знаеше, че това състояние е само временно. Рано или късно саванът щеше да поиска да се върне към стария си начин на живот като статично парче плат — тогава истинската му пасивна природа щеше да възтържествува. Това тяло не му беше дадено, а взето назаем; трябваше да се възползва доколкото може от него. Знаеше какви приоритети има. Преди всичко да открие Майкъл Магуайър и да го убие. После, ако имаше достатъчно време, щеше да посети децата. Но да им се яви като летящ саван не беше никак удачно. По-добре да поработи върху човешкия си облик и да види дали няма да подобри илюзията.

Беше виждал на какво са способни причудливите гънки от плат — можеха да образуват лице в една смачкана възглавница или във висящо на вратата яке. Да не говорим за Торинската плащеница, върху която чудодейно се бяха отпечатали лицето и тялото на Христос. Бернадет беше получила пощенска картичка с нея: личеше си всяка рана от копие или гвоздей. Тогава защо Рони да не сътвори същото чудо със силата на волята си? Нима и гой не беше възкръснал?

Отиде до мивката и спря течащата вода, после се втренчи в огледалото, за да наблюдава проявлението на волята си. Повърхността на савана вече трептеше и бързаше да заеме новата форма. Първо се появи зачатък на глава, съвсем груб, като главата на снежен човек. Две вдлъбнатини за очи и подобие на нос. Но Рони се съсредоточи и разпъна лена до пределите на еластичността му. И я виж: получи се, наистина стана! Нишките възроптаха, но се подчиниха на желанието му: образуваха изящни ноздри, после и клепачи — първо горните, после долните. Той потърси в паметта си контурите на изгубеното си лице, както влюбеният си припомня чертите на своята любима, и ги пресъздаде до най-малката подробност. После оформи колона за врат — беше пълна с въздух, но изглеждаше измамно солидна. Дойде ред на торса. Ръцете вече бяха оформени, скоро ги последваха и краката. Готово.

Приличаше отново на себе си.

Илюзията не беше идеална. Беше прекалено бял, ако не се броят петната, освен това плътта му беше от плат. Чертите на лицето му бяха твърде груби, почти абстрактни; не успя да оформи коса и нокти. Но беше готов за света, доколкото един оживял саван можеше да се впише в него.

Беше време да напусне моргата и да се срещне със своята публика.

* * *

— Ти печелиш, Мики.

Магуайър рядко губеше на покер. Беше прекалено умен, а набръчканото му лице — почти неразгадаемо; уморените му кървясали очи не издаваха нищо. Но въпреки страховитата си репутация на победител, той никога не мамеше. Беше си дал дума да не го прави. Победата не беше сладка, ако е извоювана с измама. Тогава щеше да бъде най-обикновена кражба, а кражбите бяха за престъпниците. Мики беше бизнесмен, истински бизнесмен.

Тази вечер, след два часа и половина игра, той беше прибрал в джоба си значителна сума. Животът беше хубав. След смъртта на Чекиджията, Хенри Б. Хенри и Глас полицаите бяха прекалено заети с убийствата, за да обърнат внимание на дребните пороци. Освен това бяха получили добри рушвети, нямаше причина да се оплакват. Инспектор Уол, дългогодишен другар по чашка на Магуайър, дори му предложи закрила от побъркания убиец, който, изглежда, бродеше из града. Мики намери иронията на това предложение за очарователна.

Беше почти три сутринта. Крайно време лошите момичета и момчета да се оттеглят по леглата, за да сънуват предстоящите си престъпления. Той стана от масата, с което даде да се разбере, че за тази нощ хазартът е приключил. Закопча жилетката си и оправи грижливо възела на копринената си вратовръзка с цвят на лимонада.

— Да поиграем пак следващата седмица? — предложи Магуайър.

Победените играчи се съгласиха. Бяха свикнали да губят пари от шефа си и не хранеха лоши чувства към него. Но изглеждаха някак натъжени — липсваха им Хенри и Чекиджията. Съботните нощи винаги бяха весели. Този път комарджиите бяха необичайно мълчаливи.

Пърлгат си тръгна пръв, като загаси рязаната си пура в препълнения пепелник.

— Лека нощ, Мик.

— Лека, Франк. И да целунеш децата от чичо им Мик.