Кървави книги (Том 3)

Магуайър изчака да заглъхнат аплодисментите, целуна дамите, поблагодари на верните си приятели за помощта и отиде да играе хазарт. Трупът беше прибран в черен полиетиленов чувал и изхвърлен в покрайнините на парка „Епинг Форест“ в ранните часове на неделното утро, когато сред короните на ясените и чинарите прозвучаха първите трели на птичия хор. И това беше краят на историята или поне така смятаха всички. Но се оказа, че е едва началото.

Откриха тялото на Рони в понеделник, малко преди седем сутринта; намери го един любител на джогинга. Беше престояло повече от двадесет и четири часа в чувала и беше започнало да се разлага.

Но патологът беше виждал далеч по-тежки случаи. Той погледа равнодушно как двамата служители в моргата събличат трупа, сгъват дрехите и ги прибират в полиетиленови торби. После изчака търпеливо да доведат в ехтящото му царство съпругата на покойника с посивяло лице и подпухнали очи, готови да заплачат. Тя погледна тялото без любов и почти не трепна, когато видя всички рани и следи от мъчения. Патологът съчини наум цяла история, вдъхновена от последната среща между Краля на секса и невъзмутимата му съпруга. Бракът им без любов, свадите, предизвикани от достойните му за презрение постъпки, нейното отчаяние и неговата бруталност и накрая облекчението ѝ, че всичко е свършило и е свободна да започне нов живот. Патологът си отбеляза мислено да провери адреса на вдовицата. Беше очарован от безразличието ѝ към обезобразения труп; стори му се толкова сладка, че при мисълта за нея устата му се напълни със слюнка.

Рони разбра за посещението на Бернадет, видя и всички други хора, които минаха през моргата, само за да зърнат Краля на секса. Дори и мъртъв, той будеше любопитство и сега изпита неочакван ужас — ужас, който се загнезди в студените гънки на мозъка му като квартирант, отказващ да си тръгне, — че все още вижда околния свят, а не може да му въздейства.

През следващите дни нищо не му подсказа как може да се освободи от това състояние. Остана затворен в мъртвия си череп, неспособен да намери път към света на живите, но и нежелаещ да умре напълно, за да отиде на небето. Все още имаше желание да отмъщава. Злопаметната част от съзнанието му беше готова да отложи пътуването до Рая, за да довърши онова, което бе започнал.

Сметките се нуждаеха от изравняване и Рони не можеше да се помири с Бог, преди да е убил Майкъл Магуайър.

Той наблюдаваше как любопитните идват и си отиват от облия си костен затвор и желанието му растеше.

Патологът обработи тялото на Рони с вещината на опитен чистач на риба, като извади небрежно куршума от черепа му и порови из кашата от счупени кости и хрущяли, която заместваше някогашните му колене и лакти. Рони изпита неприязън към мъжа. Беше зяпал Бернадет по много непрофесионален начин, а сега, когато се правеше на професионалист, грубостта му беше направо възмутителна. Ех, да имаше отново глас, юмрук и плът, пък макар и за кратко. Щеше да покаже на този търговец на месо как трябва да се отнася с телата. Но желанието не беше достатъчно; трябваше да се фокусира върху него и да измисли начин да избяга.

Патологът завърши доклада си, заши грубо разрезите, хвърли изцапаните ръкавици и инструменти при тампоните и спирта върху подвижната маса и остави тялото на своите помощници.

Рони чу затварянето на двукрилата летяща врата. Някъде течеше вода и се плискаше в мивката; звукът го подразни.

Двамата служители застанаха до масата, на която лежеше, и започнаха да обсъждат обувките си. От всички възможни неща да говорят точно за обувки. Колко банално, помисли си Рони, направо упадъчно.

— Сещаш ли се за новите токове, Лени? Онези, които сложих на кафявите велурени мокасини? Никаква файда от тях.

— Не съм изненадан.

— А колко пари дадох. Виж ги, само ги виж. Износиха се за няма и месец.

— Тънки като хартия.

— Така е, Лени, тънки са като хартия. Ще ги върна.

— Върни ги.

— Ще.

— Върни ги.

След продължилите с часове мъчения, внезапната смърт и аутопсията, които Рони беше преживял, този глупав разговор му се стори почти непоносим.

Духът му се замята като вбесена пчела, захлупена с буркан от сладко — мъчеше се да излезе навън и да започне да жили…

Въртеше се в кръг като разговора.

— Тънки като проклета хартия.

— Не съм изненадан.

— Проклети вносни подметки. Произведени в шибаната Корея.

— Корея?

— Затова са тънки като хартия.

Тъпотата на тези хора беше непростима. Да живеят, да се движат, да бъдат… докато той се върти в кръг и беснее от безсилие. Нима беше честно?

— Чист изстрел, а, Лени?

— Какво?

— Това. Този дъртак, Краля на секса. Застрелян в центъра на челото. Виждаш ли? Право в десетката.

Събеседникът на Лени явно продължаваше да е погълнат от тънките си като хартия подметки. Той не отговори. Лени дръпна любознателно савана от челото на Рони. Разрезите с триона и обелената кожа бяха зашити грубо, но дупката от куршума беше идеално кръгла.

— Виж.

Другият хвърли поглед към мъртвото лице. След като беше извадил куршума с медицински щипки, патологът беше почистил раната. Ръбовете ѝ бяха бели и сбръчкани.