Кървави книги (Том 3)

Ако не беше алчен, нямаше да приеме веднага работата, която му предложи Магуайър. Щеше да се довери на инстинктите си и да си плюе на петите още щом зърна тесния задимен офис над сладкарницата в Сохо. Но ламтежът за пари му беше попречил да види истината — че използва всичките си умения на счетоводител, за да придаде достоверност на една дейност, която вони на корупция. Дълбоко в себе си беше знаел, че е така, разбира се. Беше знаел, че Магуайър е отрепка въпреки безконечните му брътвежи за Морално превъоръжаване19, въпреки привързаността му към децата и манията по джентълменското изкуство бонзай. Отрепка, и то от най-големите. Но Рони си беше затворил очите и се беше отдал сляпо на счетоводната работа. Магуайър беше щедър към него, затова не му беше трудно да се преструва на сляп. Даже започна да харесва човека и съдружниците му. Свикна с тромавата грамада, каквато беше Денис Лузати — Чекиджията с вечно омазаните му с торта дебели устни, свикна и с дребния трипръст Хенри Б. Хенри, който не спираше да дърдори и да прави трикове с карти. Не бяха най-изисканите събеседници и със сигурност нямаше да ги приемат радушно в клуба по тенис, но изглеждаха достатъчно безобидни.

Затова преживя шок, ужасен шок, когато най-сетне прогледна и видя какви животни бяха в действителност Чекиджията, Хенри и Магуайър.

Разбра го случайно.

Една вечер взе такси до склада с намерението да връчи лично на Магуайър данъчния отчет, по който бе работил до късно. До този момент не беше ходил в склада, само беше чувал да се говори за него. Магуайър държеше книгите си там от няколко месеца. Предимно готварски книги от Европа или поне така му бяха казали. Онази вечер, последната вечер на непорочност, Рони се изправи пред истината в целия ѝ блясък.

Магуайър се намираше в една от стаите с голи тухлени стени — седеше на стол, заобиколен от пакети и кашони. Розовото му теме лъщеше под голата крушка на тавана. Чекиджията също беше там и нагъваше лакомо кейк. Хенри Б. редеше пасианс. А около тримата се издигаха купчини от списания — хиляди и хиляди списания с лъскави корици, девствени и някак месести.

Магуайър вдигна очи от листовете със сметки.

— Гласи — рече той. Винаги се обръщаше към него с това галено име.

Рони се взираше в купчините съкровища, струпани в другия край на помещението — въпреки че се намираше далеч от тях, вече се досещаше какво представляват.

— Влизай — обади се Хенри. — Ще направим ли една игра?

— Успокой се — каза Магуайър, — това е просто стока.

Вцепенен от ужас, Рони се приближи до една от купчините и отгърна най-горното списание.

„Изпразваща еротика“, пишеше на корицата. „Цветна порнография за възрастни с изтънчен вкус. На английски, немски и френски.“ Неспособен да се спре, той започна да разглежда списанието с пламнало от смущение лице, без да обръща внимание на шегите и заплахите, с които го обсипваше Магуайър.

Страниците преливаха от неприлични снимки. Рони не беше виждал подобно нещо през живота си. Всевъзможни сексуални актове по взаимно съгласие между пълнолетни (и няколко, на които биха се съгласили само надрусани акробати) бяха показани до най-дребни детайли. Участниците в тях се усмихваха с празни погледи на Рони, докато се съвкупяваха без свян и извинение на похотливите лица. Всички отвори, цепнатини, бръчки и пъпки по голите им тела бяха изложени на показ. Снимките бяха толкова много и толкова безсрамни, че стомахът на Рони се сви.

Той затвори списанието и погледна към съседната купчина. Различни лица, същото бясно съвкупяване. Нямаше извратеност, която да не е задоволена. Самите заглавия говореха красноречиво за скритите под корицата удоволствия. „Ексцентрични жени в окови“ гласеше едното. „Роби на гумата“ обещаваше друго. „Любовница на лабрадора“ пишеше на трето, а снимките бяха толкова отчетливи, че си личеше всяко влажно косъмче.

Дрезгавият от цигарите глас на Майкъл Магуайър си проби бавно път до замаяното съзнание на Рони. Мъчеше се да го успокои и по-лошото беше, че успя заради наивността му.

— Трябваше да научиш рано или късно. Предполагам, че можеше да стане и по-скоро. Не е опасно. Просто малко забавление.

Рони поклати яростно глава, опитвайки се да прогони картините, които се бяха настанили в съзнанието му. Те вече се множаха и превземаха територия, доскоро неопетнена от подобни възможности. Във въображението му се мятаха облечени в кожа лабрадори, които ближеха телата на оковани блудници. Беше плашещо как тези образи се рояха пред очите му, а на всяка страница — нова гадост. Той почувства, че ще се задуши, ако не направи нещо.

— Отвратително — беше всичко, което успя да каже. — Отвратително. Отвратително. Отвратително.

Ритна една купчина с „Ексцентрични жени в окови“ и тя се срути, а еднаквите корици се разпиляха по мръсния под.

— Не прави така — каза много тихо Магуайър.

— Отвратително — повтори Рони. — Всички са отвратителни.

— Но хората се избиват да ги купуват.

— Не и аз! — възрази Рони, сякаш Магуайър беше намекнал, че той също се интересува от тях.

— Добре, значи, не ти харесват. Не ги харесва, Чекиджия.