Кървави книги (Том 3)

Първата врата беше открехната: Гевин я бутна и видя пълна с етажерки с книги стая, която можеше да е само спалня или кабинет. На прозореца нямаше завеси и светлината на уличните лампи падаше върху разхвърляно бюро. Рейнолдс не се виждаше никакъв, нямаше следа и от буйстващия непознат. Набрал увереност, Гевин продължи по коридора. Следващата врата също беше отворена — кухнята. Вътре цареше мрак. Ръцете му бяха започнали да се потят; сети се как Рейнолдс се мъчеше да си свали ръкавиците. От какво се е страхувал? Не е бил притеснен от срещата: в апартамента имаше още някого; някой с избухлив нрав.

После видя размазания отпечатък от длан върху врата и стомахът му се преобърна: кръв.

Бутна вратата, но тя не се отвори повече. Нещо я натискаше отзад. Промуши се през отвора и влезе в кухнята. Миришеше на развалени зеленчуци или неизхвърлено кошче за боклук. Гевин опипа стената за електрически ключ и запали флуоресцентната лампа.

Зад вратата се подаваха обувките „Гучи“ на Рейнолдс. Гевин я бутна и мъжът се изтърколи от скривалището си. Явно беше пропълзял зад нея, за да се скрие — седеше свит като пребито животно. Гевин го докосна и той потрепери.

— Всичко е наред… аз съм. — Гевин отмести окървавената ръка от лицето му. Дълбока рана се спускаше от слепоочието до брадичката му и още една, успоредна на първата, но по-плитка, пресичаше средата на челото му и носа му, сякаш някой го бе одрал с двузъба вилица.

Рейнолдс отвори очи. Изгледа Гевин за секунда и каза:

— Махай се.

— Ранен си.

— За бога, изчезвай! Бързо. Промених си решението… Разбра ли?

— Ще повикам полиция.

Мъжът процеди през зъби:

— Разкарай се оттук, по дяволите! Шибан педал!

Гевин се изправи, като се опитваше да проумее какво става. Мъжът страдаше и болката го правеше агресивен. По-добре да преглътне обидите и да намери нещо, с което да спре кървенето. Точно така. Да се погрижи за раните и после да го остави да се оправя сам. Не иска полиция — негова си работа. Сигурно не искаше да обяснява присъствието на едно красиво момче в дома си.

— Само ще ти донеса бинт.

Гевин се върна в коридора.

Рейнолдс изръмжа подире му „Недей!“, но той не го чу. А и да беше — все тая. Гевин обичаше неподчинението. За него „Недей“ беше покана.

Рейнолдс се облегна на вратата и се помъчи да стане, като се издърпа за дръжката. Но главата му се въртеше — една безкрайна въртележка на ужаса, в която всеки кон беше по-противен от предишния. Краката му се подгънаха и той се просна на земята като последния глупак, какъвто си и беше. Проклятие! Проклятие! Проклятие!

Гевин чу, че мъжът падна, но беше прекалено зает да си търси оръжие. Искаше да може да се защити, ако нападателят е все още в апартамента. Той разбута книжата върху бюрото в кабинета и видя нож за писма до купчина с неотворена кореспонденция. Грабна го, като поблагодари на Бог. Ножът беше лек, с тънко и чупливо острие, но можеше да е смъртоносен, ако се забие на правилното място.

Доволен от придобивката, Гевин се върна в коридора и се спря за момент, за да обмисли по-нататъшните си действия. Първо трябваше да открие банята и да се надява, че там ще намери бинт. И една чиста хавлиена кърпа щеше да свърши работа. Тогава може би щеше да успее да придума мъжа да му обясни какво става.

След кухнята коридорът правеше остър завой. Той зави зад ъгъла и видя насреща притворена врата. Вътре светеше и по плочките проблясваше вода. Банята.

Гевин стисна ножа с две ръце и се приближи до вратата. Мускулите на ръцете му се бяха втвърдили от страх. Щеше ли това да подсили удара му, ако се стигне дотам? Чувстваше се непохватен и тромав, дори леко глупаво.

Върху касата на вратата имаше кървав отпечатък, несъмнено от дланта на Рейнолдс. Ето къде се е случило всичко — Рейнолдс се е облегнал на касата, докато е отстъпвал със залитане от своя нападател. Ако не беше избягал от апартамента, нападателят му сигурно се спотайваше тук. Нямаше къде другаде да се скрие.

По-късно, ако изобщо имаше по-късно, Гевин навярно щеше да премисли ситуацията и да реши, че постъпва безкрайно глупаво, като отваря с ритник вратата и се хвърля сляпо в схватка. Но вратата вече летеше срещу опръсканите с кръв и вода плочки. Всеки момент от банята щеше да изскочи с предизвикателен вик една въоръжена с кука фигура.

Не се случи нищо подобно. Нападателят не беше вътре. А щом не беше тук, значи изобщо не беше в апартамента.

Гевин издиша бавно и продължително, после свали ножа. Беше потен и ужасѐн, но също така разочарован. Животът му се беше подиграл отново — беше извел съдбата му през задната врата и го беше оставил с парцал в ръка вместо с медал. И сега нямаше друг избор, освен да се погрижи за стареца и да си продължи по пътя.

Банята беше декорирана в жълто-зелено и кръвта изпъкваше ясно върху плочките. Полупрозрачната завеса на душа, украсена със стилизирани риби и водорасли, беше дръпната наполовина. Мястото приличаше на филмово местопрестъпление — изглеждаше някак нереално. Кръвта беше прекалено ярка, а осветлението — твърде приглушено.