Кървави книги (Том 3)

— Нищо не съм направил.

— Хлапето те е познало; познало те е дори и с чорап на главата. Същият глас, същите дрехи. Бил си разпознат, разбери. И си понеси последствията.

— Майната ти!

Гевин се втурна да бяга. На осемнадесет беше участвал в окръжно състезание по спринт: сега имаше нужда от същата бързина. Чу, че Преториъс се изсмя (много забавно, няма що) и зад гърба му се разнесе тропотът на двама преследвачи. Те се приближаваха, настигаха го… а той не беше във форма. Белите дробове го заболяха още след първите двадесет или тридесет метра, а тесните джинси му пречеха да тича бързо. Гонитбата приключи, преди да е започнала.

— Никой не ти е позволил да си тръгваш — изръмжа белият главорез, като сграбчи бицепса му с осеяните си с белези пръсти.

— Добър опит — рече усмихнато Преториъс, докато се приближаваше с ленива походка към кучетата и задъхания разтреперан заек. Той кимна почти незабележимо към другия наемник. — Крисчън?

Без да чака повторна покана, мъжът заби юмрук в бъбреците на Гевин. Гевин се преви и започна да псува.

Крисчън каза „Ето там“, а Преториъс рече „Направете го бързо“ и след миг бабаитите вече го влачеха към мрака в една странична алея. Ризата и якето му се скъсаха, обувките му заораха в мръсотията, после го изправиха стенещ. Алеята беше много тъмна, виждаха се само очите на сводника.

— Ето ни отново — каза Преториъс. — По-щастливи от всякога.

— Аз… не съм го докосвал — рече задъхано Гевин.

Неназованият помощник, Не-Крисчън, сложи дебелата си ръка върху гърдите му и го блъсна към стената в края на алеята. Гевин се подхлъзна в калта и направи отчаян опит да се задържи на крака, но те го предадоха. Егото също: сега не беше време да се прави на корав. Щеше да се моли, да падне на колене и да оближе подметките им, ако трябва — щеше да направи всичко, което поискат, само и само да го пуснат. И да не повредят красивото му лице.

Това беше любимото развлечение на Преториъс или поне така се говореше на улицата: да поврежда красотата. Сводникът осакатяваше жертвите си необратимо беше достатъчно да замахне три пъти с бръснач — и после им пъхаше устните в джоба за спомен.

Гевин залитна напред и падна по длани на влажната, осеяна с отпадъци земя. Нещо разложено се раздели с кожата си под пръстите на едната му ръка.

Не-Крисчън размени усмивка с Преториъс.

— Не изглежда ли възхитително? — попита той.

Сводникът дъвчеше нов фъстък.

— Мисля — отговори той, — че човекът най-накрая намери мястото си в живота.

— Не съм го докосвал — примоли се Гевин. Не му оставаше друго, освен да отрича, въпреки че беше безсмислено.

— Виновен си и още как — каза Не-Крисчън.

— Моля ви.

— Наистина бих искал да приключваме по-бързо — каза Преториъс, като си погледна часовника. — Чакат ме срещи; хора, на които да доставя удоволствие.

Гевин вдигна очи към мъчителите си. От осветената с натриеви лампи улица го деляха не повече от двадесет и пет метра — можеше да ги вземе с един спринт, стига да успееше да разкъса кордона от тела.

— Позволи ми да префасонирам лицето ти. Малко престъпление в името на модата.

Преториъс държеше в ръката си нож. Не-Крисчън извади от джоба си въже с топка. Мушкат топката в устата ти, увиват въжето около главата ти и вече не можеш да крещиш, дори животът ти да зависи от това. Край.

Действай!

Гевин се изстреля от раболепната си поза като спринтьор от стартова позиция, но се подхлъзна върху боклуците и изгуби равновесие. Вместо да полети към безопасността, той залитна настрани и падна върху Крисчън, като го събори на земята.

Последва трескаво боричкане, после се намеси Преториъс, който сграбчи белия боклук и го издърпа на крака.

— Няма измъкване, шибаняк — процеди той, като притисна върха на ножа в брадичката на Гевин. Там костта изпъкваше най-добре под кожата, затова сводникът започна да реже, без много да му мисли — прокара яростно острието по ръба на челюстта, без да му пука, че устата на боклука още не е запушена.

Когато кръвта шурна по врата на Гевин, той започна да вие, но крясъците му бяха заглушени от нечии дебели пръсти, които побързаха да го сграбчат за езика.

Слепоочията му затуптяха, пред него започнаха да се отварят прозорец след прозорец и Гевин полетя през тях, на път да загуби съзнание.

По-добре да умре. По-добре да умре. Бяха съсипали лицето му: по-добре да умре.

После закрещя отново, но имаше чувството, че сега крясъците излизат от чуждо гърло, не от неговото. Помъчи се да се съсредоточи върху гласа през бумтенето в ушите си и осъзна, че крещи Преториъс.

Бяха пуснали езика му и Гевин започна да повръща, като се отдръпна със залитане от борещите се фигури: някой се беше намесил, за да предотврати по-нататъшното му обезобразяване. На земята лежеше проснато по гръб тяло. Не-Крисчън, с отворени, безжизнени очи. Чудесно: някой го беше убил вместо него. Заради него.