Кървави книги том 4

– О, да, иска – заяви съвсем тихо Сейди, докато изучаваше изражението й. – Наистина искаш да знаеш какво се е случило, нали, Джини?

В натежалата от възможности тишина Вирджиния отклони очи от външната врата и се обърна към осма стая. Гледаше право към Сейди, сякаш можеше да я види. Бучките лед в чашата й изтракаха. Тя се намръщи.

– Какво не е наред? – попита я Гайър.

Вирджиния поклати глава.

– Попитах какво не е наред – настоя той.

Тя остави чашата на нощното си шкафче и след малко каза:

– Тук има някой, Джон.

– Какво имаш предвид?

– Че не сме сами. Преди малко чух гласове. Спореха.

– В съседната стая?

– В стаята на Ърл.

– Тя е празна. Сигурно са били хората в шеста.

Но Вирджиния не отстъпи пред логиката му.

– Чух гласове, казвам ти. И видях нещо до леглото. Нещо във въздуха.

– Божичко – прошепна Сейди. – Проклетата жена е медиум.

Бък стана от леглото. Отиде по слипове до междинната врата и огледа непознатата с подновен интерес.

– Сигурна ли си?

Сейди му изшътка и се отдръпна от полезрението на Вирджиния.

– Каза, че ни вижда.

– Не си на себе си – каза междувременно Гайър в съседната стая. – От хапчетата е.

– Не – възрази Вирджиния, като повиши глас. – Ще спреш ли вече с тези хапчета? Просто ме успокояваха, не можех да заспя без тях.

„Сега определено не е спокойна“, помисли си Бък, като гледаше със задоволство как жената трепери и се мъчи да преглътне сълзите си. Горката Вирджиния. Трябваше й едно здраво чукане, ето какво щеше да я приспи.

– Казвам ти, че виждам разни работи – продължи тя.

– Които аз не мога да видя? – попита язвително Джон. – Това ли искаш да ми кажеш? Че виждаш неща, за които аз и другите сме слепи?

– Не се гордея с това, по дяволите – извика Вирджиния, вбесена от поведението му.

– Дръпни се, Бък – каза Сейди. – Махни се от вратата. Разстройваме я. Жената знае, че сме тук.

– И какво от това? Онзи задник не й вярва. Погледни го. Мисли, че е луда.

– Ако продължим да се мотаем пред нея, наистина ще я побъркаме. Дай поне да говорим по-тихо.

Бък се обърна и я изгледа с похотлива усмивка.

– Обещавам да не я притеснявам, ако се съгласиш да се позабавляваме.

Сейди се поколеба, но реши да отстъпи пред опитите му за физическа близост. Бък си беше такъв, безчувствен грубиян. Сексът беше един от малкото начини да покаже някакви чувства.

– Добре, чакай само да се освежа и да си оправя косата.

Хората в седма стая, изглежда, също стигнаха до временно примирие.

– Отивам да си взема душ, Вирджиния – каза Гайър. – А ти си легни и спри да се излагаш. Ако се раздрънкаш за тези неща пред други хора, ще изложиш на риск турнето. Разбираш ли?

Вирджиния изгледа съпруга си така, сякаш го виждаше за пръв път.

– О, да – промълви тя с лишен от емоции глас. – Разбирам.

Проповедникът явно остана доволен от отговора й, защото си съблече якето и влезе в банята, като взе Библията със себе си. Вирджиния чу изщракването на бравата и изпусна дълга задавена въздишка. Щеше да последват много караници заради този разговор. През следващите дни Джон щеше да я накара да се разкайва горчиво. Тя погледна отново към междинната врата. Нямаше и помен от сенките, които бе видяла, не се чуваше дори приглушен шепот. Може би всичко е било продукт на въображението й. Може би. Тя отвори чантата си и потърси скритите шишенца, като държеше под око вратата на банята. Извади по една таблетка от трите вида успокоителни и ги изпи с голяма глътка студена вода. Само че ледът се беше разтопил и водата вече не беше студена, а възтопла като дъжда, който продължаваше да се сипе отвън. Нищо чудно до сутринта пороят да отнесе целия свят. Не че Вирджиния щеше да тъгува за него.

* * *

– Помолих те да не говориш за убийството – каза Ърл. – Госпожа Гайър не понася такива истории.

– Непрекъснато стават убийства – отговори равнодушно Лора Мей. – Не може да живее като кон с капаци.

Ърл замълча. Бяха стигнали до края на покритата площадка и Лора трябваше да прекоси тичешком паркинга, за да се върне при баща си. Тя се обърна към него и вдигна очи, беше по-ниска с десетина сантиметра. Очите й бяха големи и блестящи. Колкото и да беше ядосан, той си помисли, че има забележително сочни и лъскави устни.

– Съжалявам – каза Лора. – Не исках да ти създам неприятности.

– Знам. Просто съм изнервен.

– От жегата е. Както казах, тя кара хората да си мислят разни неща. Знаеш какви. – Погледът й трепна за миг, по лицето й пробяга несигурност. Ърл усети как тилът му настръхва. Това беше намек, нали? Нямаше как да го сбърка, беше недвусмислен. Помъчи се да отговори, но устата му изневери. Накрая Лора каза вместо него: – Бързаш ли да се върнеш при тях?

Той преглътна, гърлото му беше пресъхнало.

– Не виждам защо да бързам. Не изгарям от желание да участвам в свадата им.

– Карат ли се?

– Така мисля. По-добре да ги оставя да се разберат на спокойствие. Едва ли ме искат в момента.

Лора Мей сведе очи.

– Но аз те искам – прошепна тя и думите й прозвучаха едва чуто в дъжда.

Ърл я погали нежно по бузата. Лора потръпна и той наведе глава да я целуне.